(На Михаела Попова bitCh_wiCh или най-голямата змия, която познавах...)
В огромната ни джунгла наречена Земя
при всичките и цикли, ротации, кръговрати
за всички твари истината е една-
или си хищник или жертва братe.
И хищник млад- не мога да се спра
на лов съм тръгнал, стръвно обикалям
на малкия ще прегриза врата
от по-голям пък, лесно ще избягам.
Но спирам се, във сочната трева
мъниче сладко, безобидно си пълзи
привлечен съм от малката змия,
а тя пък като жертва се държи.
Поглежда ме с очите си зелени
във танц любовен цяла се върти,
краката ми са като залепени,
застинал съм, кръвта ми ври.
Усещаш бързо гарда ми свален
хипнозата ти действа ми нали?
Усмихваш се... и впиваш зъби в мен...
В сърцето ми... и мисля-не боли...
В отровата ти имало упойка.
Наивен бях и можех ли да знам,
в гората днес, на лов за нова бройка,
ти змийо тръгнала си, пак на лов голям.
А дозата ти не е смъртоносна.
Сърцето трови, ала не кръвта.
Със ум отровен аз съм омагьосан
от хищник-жертва станал съм сега.
Хапи ме-давай, само стой при мен
танцувай ми пак танца си коварен.
Трови ме-може, нека наранен
се лъжа-че те притежавам.
Оставаш-отрова нова ти да събереш
и тръгваш-невинен става погледа зелен
към нови срещи-нови жертви да кълвеш
зад себе си-оставила си труп студен.
Отивай-махай се, нататък той те чака.
Наглед е малък, безобиден, но уви,
на жертва прави се, лежи си в храсталака,
усмихва се... и точи своите бодли.
Не ще извадиш ти иглите от сърцето
и как жестоко ще се набодеш,
когато там-усойнице проклета
го срещнеш него-своя таралеж.
predator
22 Юни 2008 г.
Темата е интересна, а и римата му е рима, и ритъмът ритъм 
Много е различно и е написано чудничко!
Чете ми се още нещо толкова хубаво, пък няма 
