“Това е краят...”, прочете тя собствените си написани думи и свали очилата за да избърше сълзите, които се стичаха по лицето й. Искаше да не плаче, да е силна, да приеме тази нощ като естсетвен завършек на нещата... Но уви, не можеше.
Всичко свърши.
Девет месеца обич... Знаеше, че за него бяха по-малко, тъй като не беше охладнял към нея нито от днес, нито от вчера, а от по-продължително време насам. Кой бе виновен за това...? Дали беше проклетото разстояние, дали беше нейната неестествено голяма, дори задушаваща на моменти обич, или пък бяха неговите лъжи и липса на интерес?
- Поне да се беше опитал да ме разбереш – прошепна тихо тя, гледайки монитора на компютъра си... Поне да й го беше казал лично или по телефона! А така... Така болеше.
Но тя бе свикнала вече с болката – нейн постоянен спътник през тази дълга връзка. През последните месеци най-вече беше все така: той я оставяше сама, тя го чакаше и страдаше, мразеше го на моменти, а другия ден му прощаваше всичко – и лъжите, и иронията, и пренебрежението... Може би ако не беше така добра и всепрощаваща към него той щеше да се научи да я уважава и да бъде честен с нея. А може би не... За всяка грешка тя му намираше извинение, оправдавайки и непростимото. Дори сега го правеше...
Извиняваше го за желанието му да се разделят. Все пак никой не заповядва на сърцето си, нали така? Нима беше негова вината, че е спрял да я обича... Може би тя не беше достатъчно добра за него. Може би той не оценяваше това, което има. Може би не им беше писано да бъдат заедно...
Чувствата трудно се изразяват с думи. Още повече щом виждаш как смисълът на всичко си отива, а ти не можеш да го спреш... Тя живееше за него, за него тя беше готова да умре... Нима такава любов може да умре? Казват, че нищо не е вечно. Да, за някои може и да не е, но тя не беше от тях. Знаеше, че той никога няма да я разбере, нито да я оцени, нито пък щеше да му липсва така както той на нея... Но тя знаеше, че няма да го забрави никога. Не защото не можеше, а просто защото не искаше. Щеше да остане вярна на една любов, дори взаимността вече да е умряла. Има ли нещо по-безсмислено от това да живееш в миналото? Каква глупачка беше само тя задето не можеше да прежали истинската любов! А това наистина беше любов, не просто някакво си влюбване...
Имаше време, когато той я обичаше също така пламенно, както тя никога не бе спирала да го обича. Но това време си отиде... Нямаше го онова влюбено момче вече. Защо тогава тя беше същата като преди...? Защо не можеше да охладнее към него тъй както беше охладнял към нея той? В любовта винаги явно единият обича повече... А кой ли губи повече при раздяла – този, който е обичал, или този, който е бил обичан?
Колко объркано беше всичко. Майка й случайно влезе в стаята и се притесни като я видя разплакана за пореден път... Замисли се. Кога за последно беше обръщала внимание на майка си? Толкова обсебваща беше любовта, та дори нямаше време за хората около себе си.
Болка, болка, болка... А от вътре едно разкъсващо нищо. Как само не й се живееше... Но би било твърде лесно да напусне този свят, след като имаше още хора, които я обичат, макар и тъй незначителни и незабележими в нейните очи.
Това е любовта. Започнала тъй внезапно между двама, които дори не бяха се виждали на живо. Две имена в Интернет, попаднали случайно един на друг в една от чат програмите. Но те отдавна не бяха просто black_lady и Trillian, а много, много, много повече...
Но свърши. Всичко свърши. Само болката остана. Но дори и тя е по-добре от самотата, нали така?
Това е краят на историята. Моята история. Но така и не се научих да пиша за себе си от първо лице... Аз знам, че Деян никога няма да прочете тези редове. Споделям тук само за да докажа на себе си, че не ме е страх да разкажа на другите това, което стана. Не искам да донасям песимистични мисли на никого, просто искам да ви кажа, че любовта не винаги е легло от рози... Аз вярвах в онази голяма, искрена и вечна любов. И още вярвам в нея, както ще вярвам и винаги. Какво от това, че се случва само на другите... В моето съзнание ехти само думичката “сбогом” и всичко е някак неяно, като лош кошмар, от който трябва да се събудя.
Но не е сън. А дори да отворя очи, седнала в леглото си, и да се огледам наоколо, аз пак ще съм сама. Сама...
Всичко свърши.
Девет месеца обич... Знаеше, че за него бяха по-малко, тъй като не беше охладнял към нея нито от днес, нито от вчера, а от по-продължително време насам. Кой бе виновен за това...? Дали беше проклетото разстояние, дали беше нейната неестествено голяма, дори задушаваща на моменти обич, или пък бяха неговите лъжи и липса на интерес?
- Поне да се беше опитал да ме разбереш – прошепна тихо тя, гледайки монитора на компютъра си... Поне да й го беше казал лично или по телефона! А така... Така болеше.
Но тя бе свикнала вече с болката – нейн постоянен спътник през тази дълга връзка. През последните месеци най-вече беше все така: той я оставяше сама, тя го чакаше и страдаше, мразеше го на моменти, а другия ден му прощаваше всичко – и лъжите, и иронията, и пренебрежението... Може би ако не беше така добра и всепрощаваща към него той щеше да се научи да я уважава и да бъде честен с нея. А може би не... За всяка грешка тя му намираше извинение, оправдавайки и непростимото. Дори сега го правеше...
Извиняваше го за желанието му да се разделят. Все пак никой не заповядва на сърцето си, нали така? Нима беше негова вината, че е спрял да я обича... Може би тя не беше достатъчно добра за него. Може би той не оценяваше това, което има. Може би не им беше писано да бъдат заедно...
Чувствата трудно се изразяват с думи. Още повече щом виждаш как смисълът на всичко си отива, а ти не можеш да го спреш... Тя живееше за него, за него тя беше готова да умре... Нима такава любов може да умре? Казват, че нищо не е вечно. Да, за някои може и да не е, но тя не беше от тях. Знаеше, че той никога няма да я разбере, нито да я оцени, нито пък щеше да му липсва така както той на нея... Но тя знаеше, че няма да го забрави никога. Не защото не можеше, а просто защото не искаше. Щеше да остане вярна на една любов, дори взаимността вече да е умряла. Има ли нещо по-безсмислено от това да живееш в миналото? Каква глупачка беше само тя задето не можеше да прежали истинската любов! А това наистина беше любов, не просто някакво си влюбване...
Имаше време, когато той я обичаше също така пламенно, както тя никога не бе спирала да го обича. Но това време си отиде... Нямаше го онова влюбено момче вече. Защо тогава тя беше същата като преди...? Защо не можеше да охладнее към него тъй както беше охладнял към нея той? В любовта винаги явно единият обича повече... А кой ли губи повече при раздяла – този, който е обичал, или този, който е бил обичан?
Колко объркано беше всичко. Майка й случайно влезе в стаята и се притесни като я видя разплакана за пореден път... Замисли се. Кога за последно беше обръщала внимание на майка си? Толкова обсебваща беше любовта, та дори нямаше време за хората около себе си.
Болка, болка, болка... А от вътре едно разкъсващо нищо. Как само не й се живееше... Но би било твърде лесно да напусне този свят, след като имаше още хора, които я обичат, макар и тъй незначителни и незабележими в нейните очи.
Това е любовта. Започнала тъй внезапно между двама, които дори не бяха се виждали на живо. Две имена в Интернет, попаднали случайно един на друг в една от чат програмите. Но те отдавна не бяха просто black_lady и Trillian, а много, много, много повече...
Но свърши. Всичко свърши. Само болката остана. Но дори и тя е по-добре от самотата, нали така?
Това е краят на историята. Моята история. Но така и не се научих да пиша за себе си от първо лице... Аз знам, че Деян никога няма да прочете тези редове. Споделям тук само за да докажа на себе си, че не ме е страх да разкажа на другите това, което стана. Не искам да донасям песимистични мисли на никого, просто искам да ви кажа, че любовта не винаги е легло от рози... Аз вярвах в онази голяма, искрена и вечна любов. И още вярвам в нея, както ще вярвам и винаги. Какво от това, че се случва само на другите... В моето съзнание ехти само думичката “сбогом” и всичко е някак неяно, като лош кошмар, от който трябва да се събудя.
Но не е сън. А дори да отворя очи, седнала в леглото си, и да се огледам наоколо, аз пак ще съм сама. Сама...
black_lady
04 Май 2005 г.
Коментари: 19
iliana_lp #1, 04 Май 2005 г.
male nz dali 6a mi povqrvate no az se razplakah basi male mn e zaplenqva6to a be mn tyjno 
black_lady #2, 04 Май 2005 г.
А представи си какво е да го изживееш наистина... Даваш, даваш, даваш на някого... Накрая щом не ти остане нищо за даване той те изоставя... След това се прави дори, че не те познава... Уви, повечето мъже са такива :
След това се прави дори, че не те познава... Уви, повечето мъже са такива :
bubi #3, 05 Май 2005 г.
а дали е така???........................
sweeteli #4, 05 Май 2005 г.
black_lady dokato go 4etqx tova,napravo si spomnqx momenti ot moqta golqma lubov,vsi4ko e po4ti sa6toto s savsem malki razliki-kato naprimer->nie ne bqxme zaedno "devet meseca" a "edinaiset" i ei takiva drebni ne6ta...za tova znam kolko ti e kofti (tova e prekaleno slaba duma),no.... tova e 
ivodivaka #5, 05 Май 2005 г.
Gluposti 
noris #6, 06 Май 2005 г.
hubavite ne6ta si otivat mn barzo ot nas,no gi ima.smqtam,4e e taka i v lubovta.tova,koeto si napisala e mn hubavo,otrazqva6to deistvitelnosta i makar,4e mn boli,kogato lubimoto sa6testvo ni obarne grab nie trqbva da prodaljim da jiveem i da se opitame da obarnem po-hubava stranica ot na6iq jivot. 
Madness #7, 09 Май 2005 г.
Ами не повечето са такива, на такива се правят, аз като такъв ги разбирам много добре, защото точно в тоя момент и аз съм на това положение, нищо че съм момче просто им е писнало от Вашите номера и капризи и започват да си правят неща, които само на тях им харесват и са им полезни и спират да се съобразяват с вашите желания, НО това не е по собствено желание, ВИЕ ги карате да стават такива.
Айде не всички са така както казах има един около 10-15% от тях които си се раждат такива, но милиони мъже страдат заради вашите претенции, не се обиждайте, но си е истина и аз съм се убедил в това и въпреки, че е така аз не съм почнал като тях, явно не искам да ви наранявам и се аз съм наранения, но какво да се прави има печеливши и губещи. Айде това е от мен живи и здрави тряя хода на училище 
просто им е писнало от Вашите номера и капризи и започват да си правят неща, които само на тях им харесват и са им полезни и спират да се съобразяват с вашите желания, НО това не е по собствено желание, ВИЕ ги карате да стават такива.
Айде не всички са така както казах има един около 10-15% от тях които си се раждат такива, но милиони мъже страдат заради вашите претенции, не се обиждайте, но си е истина и аз съм се убедил в това и въпреки, че е така аз не съм почнал като тях, явно не искам да ви наранявам и се аз съм наранения, но какво да се прави има печеливши и губещи. Айде това е от мен живи и здрави тряя хода на училище
niko #8, 11 Май 2005 г.
bateeee,tva vse edno be6e napisano za men i gadjeto mi 
niksan #9, 13 Май 2005 г.
sweeteli-za6to li mi e poznato
sexy_bad_girl #10, 21 Юни 2005 г.
black_lady iskrenno ti sa4uvstvam.Toi ili e nenormalen ili e nai-golemiq idiot na toq svqt.Izvinqvai 4e go obijdam no istinata za nego e edna!Ako ti obi4a6 nqkogo 6e mu dade6 vsi4ko ot sebe no toi ako te obi4a NIKOGA NQMA DA GO VZEME!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Az sam prejivqla mnogo muki v lubovta i mnogo bolka.Ako iska6 ne6to da spodeli6 az sam nasre6ta.
Az sam prejivqla mnogo muki v lubovta i mnogo bolka.Ako iska6 ne6to da spodeli6 az sam nasre6ta.
black_lady #11, 21 Юни 2005 г.
мила sexy_bad_girl, мерси много за окуражаващите думи 
всичко написано тук е 100% вярно... от тогава обаче мина повече от месец и се случиха много неща - още по-неприятни честно казано в момента мисля да напиша продължение на този разказ... не че много обичам да споделям с всички тези свои лични изживявания, а просто бих била безкрайно щастлива да помогна ако ще дори на само още 1 човек да не повтаря моите грешки! искрено се надявам наистина да събера куража да го направя.... 
всичко написано тук е 100% вярно... от тогава обаче мина повече от месец и се случиха много неща - още по-неприятни честно казано в момента мисля да напиша продължение на този разказ... не че много обичам да споделям с всички тези свои лични изживявания, а просто бих била безкрайно щастлива да помогна ако ще дори на само още 1 човек да не повтаря моите грешки! искрено се надявам наистина да събера куража да го направя....
sexy_bad_girl #12, 22 Юни 2005 г.
Nqma zashto i az imam edna podobna istoriq i smqtam da q napi6a.Prosto e ujasno horata da dopuskat gre6kite koito nie ve4e sme napravili , da te gledat v liceto i da ti kajat:LUJE6
Povqrvai mi tova e mn unizitelno
veet #13, 14 Юли 2005 г.
Напълно те разбирам,black_lady...и на мен ми се е случвало същото,за цалост..и аз продължавам да вярвам в онази така възпявана вечна любов....но ти не се предавай!усмохни се на живота - той е прекрасен във всяко едно отношение.
Целувки от мен и никога не забравяй тези,които те обичат
crazy_teen4e #14, 14 Юли 2005 г.
sajalqvam 4e taka se e polu4ilo pri teb black_lady.Za6to ne smeni6 imeto si ot black_lady na colour_lady 
Dano ve4e si prejivqla tazi lubov,no kakto izglejda ne ti e lesno 
Dano ve4e si prejivqla tazi lubov,no kakto izglejda ne ti e lesno
Lean_f #15, 18 Юли 2005 г.
Prosulzih se.Osobeno kato razbrah 4e naistina ti se e slu4ilo.Tova e edin prevuzhoden na4in da se raztovarva6.Pro4etoh razkaza i me navqha gor4ivi spomeni
United_fenka #16, 02 Фев 2006 г.
dokato 4etoh tezi redove o4ite mi se nasylziha...tolkova tyjno ..no znai 4e edin den toi ste po4uvstva tova koeto ti se prejiwqla i po4uvstvala!
iv4eto #17, 03 Мар 2006 г.
mn gadno,ama i na men mi se e sly4vala i v moq slu4ai mom4eto se okaza golqm....nqma da komentiram a yj mn me obi4al mn dobre si q napisala Black_lady 
mn mi haresa!a toq 6tom taka se e durjal s teb,zna4i ne znae kakvo izpuska
i v moq slu4ai mom4eto se okaza golqm....nqma da komentiram a yj mn me obi4al mn dobre si q napisala Black_lady mn mi haresa!a toq 6tom taka se e durjal s teb,zna4i ne znae kakvo izpuska
biskvitka_17 #18, 03 Мар 2006 г.
black_lady mnogo bezkraino mnogo ti sa4uvstvam mila mom4etata sa mnogo gadni po princip ve4e basi 6e po4na da gi mraza razbivat ni sarcata se edno sme nqkfi nezna4itelni sa6testva....
mom4etata sa mnogo gadni po princip ve4e basi 6e po4na da gi mraza razbivat ni sarcata se edno sme nqkfi nezna4itelni sa6testva....
SExy_i_OpAsnA #19, 06 Септ 2009 г.
Стилът на писане е наистина супер (не, че разбирам много), колкото до интернет връзките, никога не съм вярвала в тях.. може би за това и не съм позволявала някакъв флирт, да прерастне в нещо повече. Само за едно те поздравявам, че си намерила път напред
