Това е червена роза

В такива моменти мислиш, че може да напишеш всичко. Смяташ, че може да излееш, всяка своя мисъл, всяко свое чувство просто ей така. Музиката се лее, като буй на река и те стимулира да твориш. Споделяш разтърсващи мисли, правиш неща за които дори не си си и помислял, че можеш. Всичко това става благодарение на твоя стимул, може би някой филм, а защо не песен или картина. Всички те са били изработени от хора виртуози в своята област и са сътворени с много страст и старание. И тук изниква въпросът какъв е моят стимул да напиша това, кое ме води да изписвам ред по ред, без дори да се замислям какво ще излезе и дали ще впечатля някого с това. Мисълта просто се излива в думи страстни, истински и потресаващи. Започвал съм да го пиша многократно, след като съм гледал впечатляващ филм, който ме е накарал да се замисля, но никога не съм успявал – започвах отново и отново ... и отново. Мислех, че никога няма да мога да се справя и да спазя обещанието си, но ето, че този ден дойде. Ще споделя най – съкровените си чувства и мисли, като ги обединя в едно цяло.

Преди време (не си спомням точно колко) ти обещах, че ще те упомена в разказ. Тогава ти казах, че макар да не съм добър в писането ще направя всичко по силите си. Трябва да призная, че правих многобройни опити, за да изпълня обещаното. Странно е как не успявах, стигах до някъде и просто спирах. Чувствах, че няма как да продължа, беше ме страх, че няма да го харесаш или, че просто няма да се получи както трябва. Но нима бих могъл да сбъркам нещо, когато пиша за теб. Нима бих могъл да сбъркам описанието на тази ослепителна и уникална усмивка. Всеки път когато я зърна сърцето ми започва да бие учестено, цялото ми съществувание започва да се бушува, сякаш камбаните на манастира се бият една в друга. Започвам да треперя като малко дете пред вида на захарен памук или нещо също толкова сладко. Нямам търпение да се доближа до теб, да те обгърна с треперещите си ръце, да те притисна до себе си и да прошепна в ухото ти колко много те обичам. Заедно ли сме времето за миг спира и ми дава възможност да ти се наслаждавам непрестанно. Присъстваш непрекъснато до мен, всеки миг, всеки час, всяка минута. Ти си във всеки полъх на вятъра, във всяка искра на звездите, във всеки лъч на слънцето, във всяка прашинка на сътворението. Изпълваш всяка празнота съществувала в мен до момента на нашата среща. Преди се страхувах да не би да се проваля в нещо, да не направя погрешния избор, да не се издъня в училище или в някое начинание, което започна. Сега тези неща остават в небитието, далеч на заден план и ти си пред тях, някъде много пред всички тези дребнавости и глупости, които са ме притеснявали преди. Едно движение, един твой жест на внимание, струва много повече за мен отколкото всички материална блага на индустриалния свят, който ни заобикаля. С теб знам, че мога да споделя моменти на радост, моменти на тъга, моменти на вдъхновение и възторг.

Ще направя всичко за любовта и това е факт, който никога не ще бъде променен, никога не ще бъде отменен. Понякога се моля за по–добър живот, за повече пари, за по–добра работа, но някой вечери губя това чувство, някой вечери губя контрол, но всеки път след като те погледна губя всички негативни мисли. Никога не спирам да копнея за теб всяка нощ, всеки ден от моя живот – няма начин това да стане. Ще направя всичко за любовта независимо какво ще ми коства това. Това е единственото обещание което мога да спазя със сигурност, да, мога да го направя, защото съм сигурен в чувствата си и в теб. Всеки дъх, който си поемам е с цел да продължа да живея до теб, да съществувам в обятията на любовта. Бил съм нещастен във вечери самотни, защото за мен света беше черно и бяло, но след като ти нахлу в него, всичко се избистри, листата на дърветата бяха зелени през пролетта и лятото, а пожълтяваха през есента, снегът беше бял през зимата, а песента на птичките беше изпълнена със страст и веселие. Ще направя всичко за любовта, ще тичам до ада и обратно ако трябва, но ще се върна от това пътешествие изпълнен със страст и желание да те докосна и да бъда с теб. Никога не бих те излъгал, за нищо не света не бих позволил да се съмняваш в истинността на мойте чувства , в отношението ми към теб. Някой дни не е лесно, някой дни са пределно трудни, някой дни въобще не идват и те никога не свършват. Някой вечери изгаряш в пламъци, някой вечери си покрита с лед, в някой вечери си като нещо което не съм виждал преди. Може би съм луд, о да това е лудост и никой не може да ме спаси, никой освен теб. Докато планетите се въртят, докато звездите изгарят, докато мечтите стават реалност, трябва да вярваш, че ще направя всичко за любовта. Странно ми е как изпитвам нещо толкова силно, как горя от копнеж и желание да те зърна. В молитвите ми присъства само едно желание, нещо съкровено, нещо което винаги съм пазил в тайна от околните. Моля се да ми бъде даден шанс да споделим вечността заедно, защото знам, че ако си до мен животът никога няма да спре.

Това скъпа моя е червена роза. Тя символизира цялата страст, всяко едно от тези святи чувства, който изпитвам към теб. Когато я поднесеш, тя стои пред теб величествена, непокътната и силна. Откъсната и отнета от естествената й среда, тя продължава да съществува, все така кърваво червена. Всички могъщи чувства заключени в розата са твое притежание. Ти пораждаш в мен всяко едно от тях, всички бури от чувства които бушуват в мен. Ти си тази червена роза в цялата и прелест и великолепие и за мен е изключителна чест, че мога да се докосна до величието на това цвете, до твоето величие. Искам да стоиш все така силна и ярко червена и все така да ми вдъхваш сили и желание за живот, защото знам, че съществуванието ми без теб е безсмислено. Ти си единствената, която бих могъл и ще дарявам с любовта си. И ти като всяка роза имаш бодли, но знам, че те са за защита и никога не са наострени нарочно. Ще направя всичко за любовта ... и това е факт.