Защо боли?!
Чудя се сама в нощта.
Защо боли
от тази самота?!
Защо боли,
когато пак не спя,
а мислите убиват ме сега?!
Нима съм аз заслужила това,
или пък ти не ме разбра?!
А може би със мен се подигра,
защото никога не съм била за теб това,
което казваше с усмивка на уста?!
Лъжовни са словата ти били -
сърцето ме боли от тяхната отрова.
Престорено изричаше ги ти,
залъгвайки ме сякаш с страх и без умора.
Наивна бях и не разрах
лъжата тъй коварна
и късно истината аз узнах,
оставайки сама със таз отрова.
Била съм аз за теб игра
за ден, за два.
Забавно бе ти с таз лъжа -
забрави ме ти след това.
За теб бях аз една
без край обичаше ме ти,
но бързо \"обичта\" изчезна,
тогава скри се и остави мен да ме боли.
Какво съм аз за тебе - Нищо,
лъжи без край изрече ти,
сама останах аз, зловещо
всичко стана в мойте дни.
Защо боли
кажи ми ти сега?
Защо боли?
Не искаш и да чуеш своите слова.
Защо боли?
Така е, истината знай убива,
но излъган ще си ти
във своя страх
със болка непростима.
LuvU2Death
18 Яну 2008 г.
