Не виждаш ли | Поезия

Не виждаш ли?
Безразличието ти ме убива!
Не виждаш ли?
Всичко в мен от мъка пак се свива.

Не виждаш ли,
че караш ме и ден и нощ да плача,
като призрак из самотата си да крача...

Не виждаш ли във моите очи,
как болката превръща се в сълзи?
Не виждаш ли, че моята душа,
разкъсна е от тъга?

Ами моето сърце?
Не виждаш ли как плаче като мъничко дете?
Не виждаш ли, че отново е разбито,
и стои във болката си скрито?

Как всичко в мен за миг унищожи,
щом казах, че душата обич силна към теб таи...

Аз зная, ти виждаш това
и горделиво повдигаш нагоре глава.
Не искаш дори да ме утешиш,
май искаш всичко в мен да разрушиш?

С какво заслужих това?
Недостойна ли съм за тебе сега?
Не ти ли стига това,
че цялата си обич аз на тебе посветих,
че без капка жал сама живота си разбих...