Вървя по плажа на самотата, слушам плача на мидичките и се смея на сиво-сините сълзи, които капят от очите ми. Луната бавно изплува от хоризонта, като фея-кръстница, цялата златна, червена и ярка, но вижда душата ми и бавно губи цветовете си, превръща се в сребро... Аз не я спирам. Хубаво е да знаеш, че някой страда за теб, разбира езика ти, чува вика ти. Защото аз викам, макар и безмълвна, крещя към облаците, разкъсвам бледото им спокойствие. А те, недоволни, подплашени, правят се, че не чуват и бавно си отиват... както всички преди тях. А с тях си отива и ядът ми, цялата ми злоба и неудовлетворение, смелост и желание за мъст. Остава само празнотата и лунната пътека. Цялата изпъстрена, накъдрена от машата на морето. Аз вървя, а тя ме следва, винаги, неотлъчно. Плаша се, гоня я, не искам да ме вижда, да ме разбира, не съм свикнала някой да остава с мен. Може би защото бягам, може би защото не вървя напред... Но тя, упоритата хитруша, се смее и ми шепне. Застивам. Обръщам се към нея и заравям пръстите си дълбоко в пясъка. Той ме обгръща като внимателен любовник, целува ме с хилядите си, разбити мидички, а вълните, ядосани, ревниви се опитват да ни разделят... Тогава се усмихвам, а топлината бавно се разстеля по тялото ми... и тръгвам навътре. Все едно навлизам черна коприна, топла, нежна, галеща и вече не усещам студ, нито болка, нито тъга. Морето ги взима, отнася ги с отлива, пречиства ме. А аз се гмуркам и не искам да изплувам. Дробовете ми горят, усещам електрикавия вкус на паниката между устните си, но не изплувам...
Някой крещи... чувам го, силно, дори по-силно от собствения си писък. Този глас... твоя глас. Твоите ръце, който ме обгръщат, твоите устни, които ме молят, ти...
Отварям очите си и те виждам.
Усещам пясъка, полепнал по тялото ми, но той губи своето значение, своята сила и уникалност.
Защото тук си ти.
И вече нямам нужда от морето, луната или облаците...
-Как си... -питаш и целуваш мокрото ми чело.
-Добре... -отговарям и за пръв път съм искрена.

gabi
09 Фев 2005 г.

Коментари: 8
black_lady #1, 09 Фев 2005 г.
mnogo e hubavo, gabi! prodyljavai vse taka
Boo #2, 10 Фев 2005 г.
mn e krasivooo braos...hubavo si go opisala...strashno e ..produljavai
galiana #3, 12 Фев 2005 г.
mnoo e sladko... mmm strashno super, super... ( ne mi obrashtatite vnimanie malko sam chatnata v glavata, ma to da ne sam az vinovna, q?)
joys #4, 13 Фев 2005 г.
mnoga e sladka ama i tolkova tajno i vapreki tova e napisano tolkova krasivo!haresva mi
4o6ka #5, 27 Фев 2005 г.
sra6no mu se izkefih......
tsavti #6, 02 Май 2005 г.
sladkia13 #7, 02 Окт 2005 г.
mi stra6na kombinacia sme!!!
love_affair #8, 24 Септ 2007 г.
strahotno e!!!Bravo!!!