Любовта…

Това, което и най - великият ум
не може да възприеме,
а най - малкото сърце може,
се нарича ЛЮБОВ!...
(Балзак)

Любовта е вечно човешко чувство, което отличава хората от останалия жив свят. Тя е съдба, единство на противоположни чувства, сладка болест. Любовта е едновременно блаженство и мъка, страдание и ликуване. Тя възвисява и облагородява човешката душа. Чрез нея човек забравя за себе си и се отдава на другия, егоизмът умира, а се освобождават чувствата.

Любовта е буйна, шеметна, страстна, огнена, стихийна. С нежни пръсти тя разтваря сърцето и събужда соковете на кръвта. Любовта идва ненадейно - чрез поглед, чрез усмивка, чрез дума, докосване, жест и хиляди други знаци, известни само на тези, които са я изживели. Любовта връхлита без да пита търсиш ли я или не. Тя изцежда всичко в теб и въпреки това продължаваш да я искаш все по — силно и по — силно.

Любовта наистина е едно от нещата, които осмислят живота ни. За нея са написани хиляди разкази и поеми, сътворени са най - изящните картини и скулптури, създадени са най - нежните и красиви песни…

Любовното чувство се разлива широко, като приливи и отливи на морски вълни. То ту се прелива в сладка мъка, ту в тиха или буйна радост, ту в усамотена сърцераздирателност, блести като светъл лъч или звучи като дивна хармония, то предизвиква радостни усмивки или горчиви сълзи.

Има страстна, изпепеляваща любов, има платонична любов. Тя е винаги недокосната и неконсумирана.

Любовта е двулична - може да съгражда, може да руши. Тя е като огъня - в рая грее, а в ада унищожава, на земята е или любогрейно огнище или изпепеляващ пожар.