Защо бях толкова сляпа и да не разбера,
че не мога да спра да те обичам?
Защо вече не искам да го помислям?
Но знам, че това е изумително.
Целият ми свят да спре заради
твоите очи.
Предпочитах дори да умра,
вместо да не те видя.
Болка голяма е.
Ти си всичко, за което не искам да мечтая.
И оставам да плача.
Как да прежаля свойта нерадост и тъга?
Исках да кажа или да изкрещя .
Не си отивай!
Остани с мен във вечерта.
Ти си моята вселена.
От теб аз бях озарена.
Липсват ми твоите думи.
Липсва ми това как
всяко изречение
довършваше.
Липсва ми как се смееше.
Липсва ми.
Бих излязла в дъжда,
бих те чакала.
Ако можеше
да се върнеше.
И да ме обичаше.
Ако можеше...
nelly_fibi
03 Фев 2008 г.
Коментари: 1
guardian_angel #1, 04 Фев 2008 г.
