Поредната вечер минава
Главата ми с рими е пълна.
Горчивото чувство остава.
Самотата пак мене прокълна.
Нямам ни либе, ни любима.
Сам в пустоща съм отново.
Завиждайки на всеки, който има,
със сърце изгарящо, сякаш от олово.
Чувствал ли си се някога така?
Не знам дори с думи да го изразя.
Абе т’ва си е чиста самота,
дори любимите хора да пазя.
Искам да кажа обичам те.
Няма на кого!
Искам да чуя обичам те.
Няма от кого!
Бог високо, цар далеко,
любовта е на крачка.
Чувствам я някак леко
и ето, пак в лицето храчка.
Издържа ли се така, дами и господа?!
Ако е не, да мрем по добре!
Ако е да, да живее страстта,
но аз съм свикнал да съм зле!
Зле съм роден, зле живея,
страх ме е, че зле ще умра.
Страх ме е, че ще полудея.
Страх ме е и чувствам умора!
Не ми обръщай внимание!!!
DIG fo’ life!
DIGHeaD
06 Септ 2006 г.
)
naistina e tujno nqkfo ama e mnogo qko
