Като стар порок, като отказани цигари
заставаш на пътя ми сега
и чувствата, до днес забравени,
разпалваш с протегната ръка.

Онзи дим от сладката отрова
ме подканва към забравената страст
да се поддам на слабостта отново
и да попадна в пълната ти власт.

С блясъка на запалена цигара
след толкова години въздържание,
да ме повлечеш във авантюра стара
не е любов, а дяволско желание.

А помниш ли,че те обичах някога?
И колко трудно бе да кажа "стига"
на теб, на любовта и на цигарите,
на пороците, който ме убиваха.

Днес похлопа на вратата,
затворена за тебе от години.
Предлагаш ми запалена цигара,
да я изпушим заедно и да си идеш.

Не мога! Съжалявам, но не мога!
Тръгвам си, докато не е твърде късно.
От пушенето и от теб опитам ли отново,
няма никога да мога да се върна.

SiXpOiNt
06 Окт 2007 г.