Lucky

Колко пъти се питах - "Коя съм аз всъщност?". Задавах си този въпрос десетки пъти, но никога не посмях да си отговоря. Истината всъщност беше, че просто нямах смелост. Не можех да си призная, че липсата на любов ме убива.
Толкова много жадувах някой да ме дари с частица от любовта си, но уви това не стана. Случи се точно обратното - започнах все по - силно да пропадам в бездната на самотата. Така започнах да живея с чувството, че птичката на любовта никога няма да кацне на рамото ми. С времето си изградих защитна преграда за хората, който се опитват да ме наранят. Загърбих наивноста и добротата. Бях груба, арогантна, самовлюбена и какво ли още не. Привикнах да живея в свой собствен свят, където никой не може да ми причини болка.
До един момент успявах, докато не се появи той. В желанието си да бъда обичана му позволих да замъгли съзнанието ми. Той беше това, което винаги съм търсила или поне за такъв се представяше. Позволих му да свали маската ми и без дори да подозирам се оказах в капана на любовта. А той беше просто поредния измамник.
Ха - да любовта, тази облечена във феерични думи и цветове измамница. Тя ми показа цялата своя жестокост. Беше безпощадна.
За мен любовта бе всичко - тя усмисляше целия ми живот. Много пъти си повтарях , че без любов не мога да живея. Но ето, че вече успявам. Когато изпитах истинското любовно разочарование разбрах, че тя не всичко на този свят. За бога как съм си помисляла дори, че мога да сложа край на живота си. Бях глупава, заслепена, наранена. Има още много неща, за който си струва да се живее. Знам, че те не са в състояние да заменят или заличат щастието, изпитано от любовта, но нищо не пречи да опитам!