Топло е,
а сърцето ми гори от студ.
Топло е,
а ръцете ми треперят...
Ти си тук, а те няма,
ти си тук, но без мен...

Животът бавно продължава,
минутките безмълвни си текат,
но щастието все не се задава,
чакам го на пустия крайбрежен път.
Вълните тихо ми нашепват,
че самотни са без мен
и аз неволно пак пристъпвам,
сграбчена от пустия им плен.
Усещам пръските в косите
и се усмихвам бавно, със тъга
сълзи потичат от очите,
солено със солено се събра...
Мечтая да замина-някъде далече,
някъде, където не вали,
да забравя таз земя проклета,
теб, дъжда и мокрите сълзи.
Но знам, че където и да ида
където и да стъпят моите нозе,
пак за теб ще си мечтая,
зас теб, радостен като дете!
Затова и тук ще си остана,
тук на пустия крайбрежен път,
ще стоя и чакам до забрава
щастието да ме навести за първи и последен път...

gabi
05 Фев 2005 г.

80 гласувай
1139 прочитания
Коментари: 9
bubi #1, 06 Фев 2005 г.
е стихотворение много ми харесва бие ми рекордите
gabi #2, 06 Фев 2005 г.
мерси!Моля ви пишете ми мненията си,за да знам дали да продължавам да пиша
boy_07 #3, 06 Фев 2005 г.
Много е изтрадано! Браво!
Boo #4, 06 Фев 2005 г.
mn e qko
alexxx #5, 06 Фев 2005 г.
Хубаво е )
CaTwOMaN #6, 06 Фев 2005 г.
красиво е наистина продължавай да пишеш,Габи!!!Определено имаш талант!!!
black_lady #7, 06 Фев 2005 г.
na men mnogo mi haresva
alex_sladur4eto #8, 14 Фев 2005 г.
mucka det se vika
phantom_girl #9, 25 Юни 2006 г.
Mnogo e dobro... Prodyljavai v syshtiq duh!!!