Цената на любовта

Беше тих пролетен ден. Крис се прибра от училище, хвърли раницата си и побърза да включи компютъра си, за да види дали нейната любов-Иван беше в скайп. Прегледа абонатите си, но него го нямаше. Крис си разочарова и започна да рови из нета, за да се успокои малко. След малко мобилният й телефон звънна. Тя го погледна и видя на екрана снимката на Иван. Вдигна и го попита как е, как е прекарал деня. Иван не отговори но тези въпроси, а й каза:
- Миличко, тази вечер няма да можем да се видим, защото ще сам зает.
- Добре, съкровище. Няма проблем!-каза Крис.
- Нали не се сърдиш?-попита Иван.
- Не, няма за какво да се сърдя мило! Просто вече 3-ти ден няма да се видим, но ще го преглътна някак си. - отвърна Крис, след като пожела приятен ден на Иван и му затвори.
Загледа навън през прозореца и тъжна от това, което напоследък ставаше между тях двамата, тя усети как една сълза се отронва от красивите й сини очи и бавно се стича по нежното й лице. Побърза да я избърше, преоблече се и отиде в парка да потича. Там Крис срещна свои приятели и те я поканиха да седни при тях. Започнаха да си говорят по най-различни теми, посмяха се доста, но вече стана малко късничко и Крис се сбогува с тях и тръгна към дома си.
Още щом се прибра, тя поздрави родителите си и веднага изтича при своя най-доверен приятел-компютъра. Преглеждайки пропуснатите съобщения, Крис видя някакъв непознат в скайпа си.. Нещо я теглеше към него и реши да му пише.
- Здравей! Познаваме ли се? - попита Крис.
- Не, но можем да се запознаем! - отвърна непознатият.
- Приятно ми е, за съм Крис. А ти си?
- Аз съм Алекс! И на мен ми е приятно!
След известно време чатене се оказа, че Крис и Алекс са се виждали много пъти в техния град, но понеже Алекс вече не учеше тук нямаше кака да се виждат.....
Сега той беше тук за пролетната ваканция.
На следващия ден, на излизане от даскалото, Крис видя до оградата Алекс и негов приятел. Тя му помаха, но не отиде да се запознаят лично. Вечерта в скайп си чатиха отново и тогава Алекс й каза:
- Знаеш ли, днес като те гледах, видях, че си много красива!
- О-о-о благодаря. -каза Крис. Поласкана съм!
Алекс й каза, че когато тя е ходила на фитнес с Иван, от тогава си я е харесал... и я покани на среща да се запознаят лично. Крис, разбира се прие! На следващия ден се обади на Иван и го попита:
-Мило, ще може ли тази вечер да изляза с един приятел да се видим?
- Да, няма проблем миличко! - каза Иван.
- Добре, айде чао. Обичам те! - каза Крис.
Тя наистина смееше да каже, че Обича Иван, защото той го заслужаваше. Иван беше израснал само с майка си, а баща му ги беше оставил още, когато Иван бе едва на една годинка.
И така вечерта Крис и Алекс излязоха. Разхождаха се из града, говориха си... смяха се... Тогава Алекс усети, че започва да хлътва по Крис!!! А и нямаше начин да не хлътне, защото Крис бе много симпатично, добро и скромно момиче!
Крис попита Алекс:
- Искаш ли да отидем да поседнем в парка?
- Добре! - отговори Алекс. Да вървим тогава.
И не след дълго двамата седяха един до друг на пейката в парка. Той беше прегърнал Крис през рамото.
Замислен и с лека усмивка на уста, той не казваше нито дума.
- Защо мълчиш!? - попита Крис.
- Може ли да си открадна една целувка? - отвърна с въпрос към нея, Алекс.
Тогава Крис пусна своите любовни паяжини и каза:
- Аз, ако бях на теб нямаше да питам, а направо щях да крада!
Щом чу тези думи, Алекс се обърна към Крис и се целунаха страстно! Това се повтори още няколко пъти.
Но за нещастие, случайно минаващ през парка, приятел на Иван му разказал какво е видял.
Алекс беше изпратил Крис до тях и тъкмо когато тя щеше да си ляга получи съощение от Иван, в което пишеше:
"Целувките на приятеля ти явно са много сладки... Мислех, че от твоя страна е имало нещо истинско, но явно съм се лъгал..."
Крис веднага му отговори:
"Искам утре да се видим!!!"
И така на другата вечер тя отиде до работата на Иван, тази проклета работа, от която не му оставаше време за нищо. Почака го да свърши и отидоха в училището на Крис.
Вечер там беше доста тихо и самотно... Започнаха да говорят...
- Какво става с нас? Ще късаме ли, какво!?? - попита Иван.
- Виж, аз не съм такава да захвърля 2 месеца връзка на вятъра. Това, което стана снощи и аз не мога да си го обясня... нуждаех се от внимание, от ласки, от мъжко рамо, на което да се опра!!! - каза Крис.
- Знам, че не ти обръщам внимание и сега ти си потърпевшата от моята работа, така, че оставям на теб да решиш дали ще късаме или не!-отвърна Иван.
- Мен ме е страх да не бъда отново жестоко наранена и предадена, както от предишна моя връзка. Знам, че ти не си такъв и няма да ме нараниш, но страха в мен още го има! - това беше всичко, което Крис искаше да каже.
- Добре нека забравим за този случай и продължим напред! - каза Иван и прегърна Крис.
А та със замъглен от рев поглед, се изправи пред него, погледна го право в очите и му каза:
-Мило, аз за първи път смея да кажа, че обичам някого истински и този някого не е кой да е, а самия Ти! ОБИЧАМ ТЕ... - Крис каза тези думи не как да е, а плачейки.
- Не искам да плачеш, защото и мен разплака. И искам да знаеш, че и аз те Обичам много!!! - каза Иван.
И така те се сляха в сладка целувка, след което Иван прегърна Крис и я изпрати до тях, защото вече беше 00:15 часа.