ще дойде ден, когато ще ме търсиш
ще дойде ден, ще искаш пак да си с мен
и когато и този ден се свърши
ще си отидеш, все тъй далечен и студен..
не ще попиташ дали ще ме боли
не ще кажеш и едничка мила дума
ще ме оставиш, потънала в сълзи
ще ме оставиш заради онази друга...
не, недей отрича, просто замълчи
от всички те познавам най-добре
и от думи нужда нямам, не говори
на мен говори вече твоето сърце...
то казва ми, "той чувства вече няма,
не се мъчи, загубена за теб е таз игра"
и не лъже, аз му вярвам...
макар да ми иска да греша!
не се ли питаш защо все още те обичам
не се ли чудиш защо те приемам пак и пак
въпреки че тъй себе си обричам
да попадам отново и отново в този ад?
не ще успееш да отгатнеш, недей гадай
понеже логика в отговора няма
а и в догатки би се лутал до безкрай..
тъй дълго беше ти за мен мечтаният любим
сега боли ме, но съм от онези хора,
които обичат цял живот, и то един...
на пук на болка, плач, мъка и умора
ще продължавам аз по своя път напред
не съм глупачка,аз знам че няма да спечеля
но за мене няма път назад без теб...
black_lady
23 Авг 2005 г.