Помниш ли | Поезия

Помниш ли ме...
помниш ли момичето което би дало всичко за теб...
помниш ли името ми....
помниш ли мечтите ми...
а сълзите в очите ми...
когато те молех....
молех те да останеш с мен...
помниш ли ме.....
помниш ли стоновете ми...
помниш ли всяка моя горчива дума...
помниш ли, че всичко това някога е станало...
понякога зова името ти в нощта...
луната ме гледа с празните си очи...
луната ме наблюдава...
и вижда, че аз съм загубена някъде в мечтите си...
вижда, че крещя името ти...
крещиш ли моето и ти...
помниш ли ме...
помниш ли ме...
помниш ли, че бях готова да остана до теб
въпреки лъжите ти...
аз падам, падам... и падам...
не спирам да мисля...
просто падам....
помниш ли че всичките ми целувки бяха за теб
помниш ли, че правех всичко между нас да няма прегради...
помниш ли болката в очите ми...
помниш ли как просто седях сгушена в теб
надявайки се и на теб да ти е поне половината толкова приятно...
колкото беше на мен....
помниш ли как те чаках ден и нощ...
да се върнеш от нищото...
помниш ли когато плачех без спир...
аз помня... и още помня....
живея в спомена.... изживявам го отново и отново....