Искам да съм пластелинено човече,
някой да ме създаде,
да ме измисли
и да ме обича такава, каквато ме е сътворил.
В малка пластелинова къщичка на перваза
да гледам отминаващите хора с усмивка,
усмивка, която никой не може да изтрие...
освен твоята фантазия...
да се усмихвам...ех да се усмихвам
и никога да не мога да се натъжа,
да се разплача,
да изпитам човешката тъга,
човешкото мълчание,
студенина...
Искам да съм пластелинено човече,
създадено от твоите мечти...
от твоите ръце...
със старание, непознато за хората,
с една умисъл -
да съм перфектното нещо,
което макар и по непонятен за хората начин,
те обича в твоята светлина,
непроменен,
единствен...
Искам да съм пластелинено човече,
да те радва мисълта,
че точно ти си ме създал...
да се прибираш,
утешен от мисълта, че аз съм там и те чакам,
чакам да ми се усмихнеш,
за да стоплиш малката ми пластелинова душа...
Да! Аз все пак ще имам душа,
ти ще ме създадеш такава.
Не!
Твоята любов към собственото ти творение ще го направи...
Искам да съм пластелинено човече,
да живея щастливо в своя собствен свят,
незасегнат от човешкото бездушие,
безсърдечие,
мъглявина...
Kuln
07 Мар 2005 г.
