Помниш ли как почна всичко?
Помниш ли колко глупави бяхме?
Нощем как почти не спяхме...
гледахме небесните и живеехме в мечти,
но всичко се промени.
Защо живота с нас се подигра?
Защо тогава тръгна, защо умря?
Липсваш ми ужасно много.
Замина, а дори не каза "сбогом".
Сега те няма и в душата ми зее яма.
Мисля само за теб и за последните ни дни.
Сърцето ми все още е твое, не мога без теб, обич моя!
Толкова съм сама без теб, сега всяка секунда е век.
Правя опит да дойда при теб, но не идва при мен смъртта.
Побърквам се така, единственото ми спасение от този ад е смъртта....

lexi_f
09 Окт 2007 г.