защо пак стоиш сам тук
защо пак я няма твоята любима
нима сгрешила е отново с друг
и се питаш дали е грешката простима?

ето, подавам ти ръка, стани -
аз не ще те оставя сам сега...
добре знам от изневяра как боли
и в мъката ще ти подам ръка...

не, сълзи излишни недей пролива...
те не ще върнат времето назад
не пий до дъно чашата горчива
а разбий я на парчета чак...

хайде, хвани ръката ми сега
пристъпи напред, излез от мрака
ела тук, на дневна светлина
и нека болката сега почака

тъжно е, но ти се усмихни
и смело продължи напред
дори с усмивка през сълзи
пътят ти напред ще е по-лек!

да я забравиш няма да те моля
тя била е част от теб самия,
мислите, сърцето и душата твоя
но е вече в миналото - остави я

теб някъде те чака по-добра
някоя, която ще те заслужава
някоя, която ще ти дари обичта
без да бъде вярна да забравя...

black_lady
23 Авг 2005 г.

1293 прочитания
Коментари: 5
galiana #1, 23 Авг 2005 г.
super e
Lean_f #2, 23 Авг 2005 г.
Po princip stihotvoreniqta ne me vle4at tolkova,no tova e super .
Asence #3, 09 Септ 2005 г.
абе.....хубавко е.и то доста
Vicky #4, 11 Ное 2005 г.
Ееей,обичам оптимизма,а това стихотворение е пълно с него!!!
fenche_f #5, 27 Ное 2010 г.