Ти отвори очите ми

Звуци от тишнината разказват моята история... Раздиращият вик в душата ме побърква... Светлината...къде е? Вече май я няма... Крещя насън... Ръцете ми треперят и те търсят... Припознавам се във всеки срещнат... Чувствата от вътре ме разкъсват... Гледам в себе си... Аз привидно съм същата, но не съм... А ми трябваше нещо малко, съвсем малко за да съм щастлива... Нещо което да ми помогне да мечтая... Нещо което да събуди фантазията в мен...Да направи нощта ден... Нямаше го това нещо, нямаше те теб...Лежа на меката трева и гледам просторното небе... То е в най-различни цветове... Синьо, жълто, оранжево, червено, лилаво... Направих за себе си градина от цветя... Сама си ги направих... Имах нужда от нещо което да разведри деня ми...Направих си цветята... От хартия... Нямаше живот около мен и просто нямаше как и те да пораснат...А пък и не ми се чакаше... после ги оцветих, но не стоеше живо... А и не беше...Изгорих цветята, както ти изгори моята душа...А тя беше жива... Чувах писъците в главата си и знаех, че не мога да избягам... Не сега, не още... Не се страхувам от това какво мислят другите за мен... Страхувам се от това което мисля аз за себе си....Поглеждам през прозореца... И пак вали... Също като в душата ми, странно... Не е било слънчево месеци наред... Какво му е на това време? А може би проблема е в мен? Може би аз просто не мога да видя света по онзи начин, по който го гледах преди да срещна теб, преди да разбиеш всичко в мен... Ти не помниш момичето което бях преди... Не ме помниш...няма да ме познаеш и сега... Единствената ми мечта беше ти, стремях се само към теб, вярвах ти и ти прощавах всичко...само за да съм до теб... Да живея, да дишам, да правя всичко заради теб... Както на теб ти харесва... Забрави ли това? Забрави ли хилядите лъжливи обещания? Хилядите лъжливи игри? Вярвах ти, вярвах ти... Сега гледам в огледалото и не виждам онова жизнерадостно момиче...Сега виждам сянката си... Виждам и кървавите рани по сърцето си... а давах всичко за да успея да се добера до теб... Да ти дам всичко от мен, да си щастлив с мен... Да бъдем...заедно....
Мечтаех да стоя сгушена в прегръдките ти с часове...Студ... Вътре в мен, отвън, целият свят е леден... Ти ме превърна в това... Дано си доволен от резултата...Не мога да дишам... Нещо стиска сърцето ми...Опс... Такова имам ли още? Ти отвори очите ми за всичко, за всичките ти лъжи, за истинския ти образ... ...Остави ме сега... Не ме занимавай повече с глупавите си игри...