Помниш ли колко
страстоно ме целуваше ти?
Колко пъти се кълнеше,
че ще сме щастливи заедно?
Помниш ли кaкво ми обеща
една вечер под звездите?
Че винаги ще бъдеш мой,
а аз тък твоя!
Как бяхме готови да
скрием от всички нашата любов,
за да и чиста и невинна.
Готови да се борим
един за друг.
Помниш ли кажи?
А сега си ме затворил
някъде дълбоко в твойто
минало потънало в забрава!
Жалко е, нали???
И миналото как боли?
И не мога да го върна, разбери!
fatalenangel
21 Септ 2005 г.
Коментари: 4
galiana #1, 21 Септ 2005 г.
sladko e 
teen_kote #2, 24 Септ 2005 г.
makar i bez mn hubava rima e sYpersko dsghshfh tova ne mi se struva na 4alga tekst mn e nejno 
black_lady #3, 25 Септ 2005 г.
хубаво стихче 
това, с което никой не успява да се примири обаче е краткотрайността на влюбването... хора, осъзнайте се! не може първият, по който хлътнете, веднага да се окаже "голямата" ви любов 
всъщност може, но шансът е нищожен... човек живее, сменя различни партньори, трупа опит (най-често болезнен) и накрая избира най-подходящия! разделите са нещо неизбежно... 
това, с което никой не успява да се примири обаче е краткотрайността на влюбването... хора, осъзнайте се! не може първият, по който хлътнете, веднага да се окаже "голямата" ви любов всъщност може, но шансът е нищожен... човек живее, сменя различни партньори, трупа опит (най-често болезнен) и накрая избира най-подходящия! разделите са нещо неизбежно...
galiana #4, 27 Септ 2005 г.
black_lady tuk si mn prava... za sujalenie 
