Нечакан и вече
дори не мечтан,
Ти пиеше с мене кафе.
Горчивата сладост
с горчива усмивка поглъщаше
и в пъстрите цветове на очите ми,
смутено-помръкнали,
търсеше светове
с младостта отлетели.
Неизменната черна следа
на кафето чертаеше тъжен
зиг-заг между тебе и мен.
Между тебе и мен лягаше
неумолимо безпощадния
делничен знак и
само една непокорна надежда
жадуваше пак плахата милувка на погледа...
Изпратено от: revniVka_
23 Мар 2009 г.
