Speak and Spell, Music for the Masses, Violator

Звукозаписната компания на Депеш Мод Mute (Анимато Мюзик) преиздава първите три албума от поредицата, която ще включва целия каталог на групата, дигитално ремастериран и ремиксиран с 5.1 съраунд звук.

Speak and Spell, Music for the Masses, и Violator са с оригиналната визия на обложките, но включват също така снимки и допълнителни есета от дългогодишния продуцент и близък приятел на Депеш Мод Даниел Милър.

SPEAK AND SPELL

Въпреки че по време на издаването на дебютния албум на Депеш Мод “Speak and Spell” много малко хора вярват в потенциала му, то той се оказва изключително успешен и важен за по-нататъшното развитие на групата.

Записан в началото на 1981 г., албумът е до голяма степен отражение на концертната плейлиста на групата. Някои от песните, които изпълняват на живо, така и не намират място в албума, за сметка на няколко съвсем нови парчета. Атмосферата при записите в студиото Блекуинг, в близост до Лондон Бридж, е изключително приятна и всички се забавляват с използването на синтезаторите при създаването на музиката. Повечето инженери по това време далеч не обичат да експериментират, но случаят с Ерик Радклиф (доведен от ко-продуцента Даниъл Милър) далеч не е такъв: той се приобщава с ентусиазъм към идеите на Депеш, които по това време са в състав Анди Флечър, Дейв Гахан, Винс Кларк и Мартин Гор. Всички песни, с изключение на две, са написани от Винс, а “Big Muff” и “Tora! Tora! Tora!” са дело на Мартин. Последните две са особено важни, тъй като впоследствие Мартин става основният автор на песните на Депеш. По това време Винс е на социални помощи, Флеч и Мартин работят, а Дейв учи в арт колежа в Саутенд.

Първият сингъл “Dreaming Of Me” (който не е включен в британската версия на албума) достига до 57 място в класациите, докато “New Life” се изкачва до 11 позиция и това се оказва първият Топ 20 хит на звукозаписната компания Mute. Следва още по-голям успех: 8 място за “Just Can’t Get Enough” и хвалебствени ревюта от страна на критиката. През ноември 1981 г. албумът достига до 10 място в чарта на Великобритания, където остава цели 32 седмици.

Успехът на “Speak And Spell” съвпада с промени в Депеш. Още по време на първото им европейско турне, през пролетта преди издаването на албума, се появяват разногласия между Винс и останалите от групата. Той изчаква излизането на тавата и през декември, след поредния концерт с групата, Винс официално напуска групата, за да се впусне в създаването на Язу.


MUSIC FOR THE MASSES

След мъчителния и дълъг звукозаписен процес на “Black Celebration”, Депеш Мод (в състав Анди Флечър, Дейв Гахан, Мартин Гор и Алън Уайлдър) решават да се разделят с дългогодишния си ко-продуцент Даниел Милър и залагат на Дейв Баском (работил преди това с Тиърс Фор Фиърс) при създаването на “Music For The Masses”. Албумът излиза през 1987 г. и е безспорна крачка напред в развитието на групата. Алън влага много усилия в цялостното звучене и аранжиментите на песните, докато останалите трима определено не харесват времето, което им се налага да прекарат в студиото в близост до Париж. Студиото е бивше кино с огромна зала, в която акустиката е наистина впечатляваща. Миксирана в Дания, тази продукция бележи прогреса и разширяването на саунда, както и по-добрите аранжименти на песните. Повече от всеки друг албум, тук има безспорен баланс между по-тъмната и по-лесно възприемчивата страна на групата.

Синглите, които излизат от този албум са “Strangelove”, “Never Let Me Down Again” и “Behind The Wheel”. Тим Сименон от “Бомб Дъ Бас” прави ремикса на “Strangelove”, а години по-късно той работи с групата като продуцент на “Ultra”. Въпреки че никое от парчетата не става голям хит във Великобритания, “Never Let Me Down Again” се превръща в една от задължителните им песни при концертните изпълнения. Турнето в подкрепа на албума е безспорно най-голямото им до днес. Популярността им позволява да пълнят големи зали в Америка. Трудно е да се каже, че пробивът им отвъд океана е само благодарение на “Music For The Masses”, това се случва след поредица събития. Те вече имат голям хит - “People Are People”, който също спомага за пълните венюта с по 15 000 места. Това е и турнето, на чиято последна дата, през юни 1988 г., на стадиона в Пасадена се събират 80 000 души. Филмът “101”, издаден впоследствие на CD, VHS и DVD, се базира на това шоу. Това е и превратна точка в кариерата на групата.

По това време Мартин обяснява, че заглавието на албума “Music For The Masses” е шеговито; за това как съдбата на “Депеш Мод” е да са с култов статус, но никога да не пробият в мейнстиим музиката. Тогава той едва ли е предполагал, че това пророчество ще се превърне в реалност.


VIOLATOR

Брилянтният албум “Violator” е записан в Милано и северна Дания през 1989 г.и издаден през 1990 година. Продуцент на албума е Флъд, а Франсоа Кеворкян, който няколко години преди това работи върху саунда на “Electric Café” на Крафтверк, го миксира в Лондон.

Първият сингъл от албума - “Personal Jesus”, е пуснат с идеята феновете да придобият представя за цялостното звучене на тавата. Депеш имат подозрения, че заглавието може да отблъсне част от радиостанциите в консервативна Америка и че MTV ще имат проблеми с визията на видеото – дело на култовия режисьор Антон Корбин. За тяхна изненада, той се превръща в най-продавания 12 инчов винил в САЩ, като изпреварва включително Мадона и Принс. Следва появата на “Enjoy The Silence”, който е най-успешният сингъл в историята на Депеш. Замислен като бавна балада, Алън и Флъд предлагат да забързат темпото, от което Мартин не е много доволен първоначално. По-късно се убеждава, че в бързия вариант парчето става наистина изключително и неустоимо. Огромното влияние на първите два сингъла поставят основите за успеха на албума, от който продажбите надхвърлят 7 милиона копия по света. Той достига до второ място във Великобритания, най-големият успех на Депеш дотогава. Също така много важно е, че “Violator” помага за промяната на отношението на критиката в родината им към тях. “Enjoy The Silence” им носи награда Брит за “Най-добър сингъл”, както и много нови фенове от по-младото поколение. Колкото и да е странно, сякаш родината им се опитва да навакса известността им в Америка, където те имат истерични привърженици. При издаването на “Violator”, групата дава автографи на фенове в Ел Ей, където се събира тълпа от 17 000 човека; повикани са хеликоптери и 200 полицаи да въдворяват ред, а околните улици се налага да бъдат затворени. Случката влиза в националните новини, което изстрелва групата на ново ниво на популярност: за тях научават и хора, които никога не са чували за съществуването на Депеш. Последвалото турне стартира през юни 1990 в Ел Ей, с дати в щатите и Европа, а концертите са разпродадени месеци предварително.

“Violator” e безспорно уникален албум с класически сингли, който затвърждава статуса на Депеш Мод като една от най-големите групи в света.


Колекция за ценители - внос

Освен единичните версии, които Анимато Мюзик/Mute издават и у нас, албумите излизат и в двоен формат. Всяко луксозно, колекционерско издание съдържа ремастерирания стерео албум с ново съраунд звучене, всички b-sides на синглите и специално записан 30-минутен кратък филм, който включва нови и стари интервюта с членовете на групата, проследяващи 25-годишната кариера на “Депеш Мод”. Книжката към всяка обложка (с оригиналния дизайн на албума) съдържа цели 16 страници с нови снимки, текстове и бележки.

“Депеш Мод” са една от най-влиятелните и известни групи през последните 25 години. Последният им албум “Playing the Angel”, издаден през октомври миналата година, вече има над 2 милиона продадени копия. По време на настоящото си турне, част от което ще бъде и нашата страна, “Депеш” ще свирят пред повече от милион и половина души в 31 страни. Тези преиздадени продукции представят един от най-значимите каталози в забележителна и вълнуваща нова светлина.

Останалите албуми – Broken Frame, Construction Time Again, Some Great Reward, Black Celebration, Songs of Faith and Devotion, Ultra и Exciter ще бъдат издадени по-късно тази година.

Със съдействието на Анимато Мюзик / Mute

Teenzona_team
11 Апр 2006 г.

1275 прочитания
Коментари: 14
-rey_is_the_best- #1, 13 Апр 2006 г.
тея не ме кефят нещо
Axel #2, 13 Апр 2006 г.
Мда..и аз съм на същото мнение.Само една песен им харесвам - Personal Jesus...и то в изпълнение на Мерилин Менсън...блахахахаха
Slim_shady_girl #3, 14 Апр 2006 г.
pfuuuu goveda s goveda,6ibana grupi4ka
endjei #4, 14 Апр 2006 г.
endjei #5, 14 Апр 2006 г.
NE ME KEFAT!
JoInTgIrL #6, 15 Апр 2006 г.
Axel даа якия ремикс е тфа
Axel #7, 18 Апр 2006 г.
Нали .Готино го е направил човечеца
black_lady #8, 27 Апр 2006 г.
RoZoVo_MaCe без коментар...
Axel #9, 27 Апр 2006 г.
RoZoVo_MaCe...Искрено ти се надсмивам
black_lady #10, 27 Апр 2006 г.
Axel, то е плачевно, не е за смях!
black_lady #11, 27 Апр 2006 г.
поздравче с Хелоуин - A tale that wasn`t right.mp3
black_lady #12, 27 Апр 2006 г.
Axel #13, 27 Апр 2006 г.
Блек .Аз пък съм на Axel Rudi Pell - Broken Heart и The Clown Is Dead (не съм в най-доброто си настроение и тези баладки помагат)
black_lady #14, 27 Апр 2006 г.
мхм... то и аз не съм... скука яко..