В една зимна нощ
снегът тихичко валеше,
радост, щастие, разкош,
царяха именно сега.
Беше празник,
утре ден по-светъл беше
и новата година всеки
бързаше да приюти.
Но никой и не забеляза,
там, във тъмнината,
сам-самичко във нощта
разплаканото детско личице.
Само бе то......
без майка и баща
и нямаше кой сега
да стопли детската душа.
То бе слабо, плахо,
нямаше и шест дори,
а суровата съдба -
какво му причини.
Искра надежда
във себе си таи,
че някои ще се смили
и с топлота ще го дари.
И въпреки тъгата,
прегърнато с нощта,
сред пухкавия сняг,
сърчицето детско тихичко заспа.
И сънува сън чудесен,
че е с мама и със татко,
и запя то празничната песен,
с гласчето си тъничко и сладко.
Усмихна се насън,
последно, както мило спеше,
че самотно то не е
и със близките си полетя,
защото ангел вече беше.
Погребаха малкото телце,
невидяло сутринта,
но с усмивка на устата,
защото нямаше я вече самотата........
Изпратено от: Ramm
14 Дек 2004 г.
otka4alnik,kaji mu utre da mi zvanne
