Никога не съм предполагала, че да обичаш е толкова трудно. Винаги ми е изглеждало толкова лесно и обичайно, да казваш „обичам те” и да вярваш в тези думи. А се оказа много по-сложно и объркано.
Не вярвах също, че мога да обичам и теб, и него, но по два толкова различни начина. И пак е обич, а наранява. И в това не вярвах, но отново се бях излъгала. Звучи невъзможно-обичам, а в същото време наранявам. Ранявам теб, ранявам него, но най-много ранявам себе си. След толкова много болка и сълзи вече дори не вярвам в истинската, чиста и единствена любов. Трудно е да гледам на живота като на розовата приказка от детските книжки.
Сега, пишейки тези редове, се чувствам глупаво, но в същото време толкова жестока, тъй като ще ти призная всичко.
Обичам те, повярвай ми... Обичам те по същия начин, по който те обичах в първия ден, но не и повече. Простих ти много, нараних те също толкова много, но накрая ни предадох. Ти остана същото дете и имам чувството, че няма да пораснеш, а аз не мога... Не искам цял живот да съжалявам, че не си това, към което се стремя. Звучи жестоко, може би сега започваш да ме мразиш, но не виждам смисъл повече да се заблуждаваме. Знам, че ме обичаш, не се съмнявам и за миг, но тази любов вече не е оправдание. Дори ти го усещаш- опитваме се да запазим отношения, които отдавна са се разпаднали и няма да успеем да изградим отново. Но все пак продължаваме...
Прости ми и за следващите думи, те ще бъдат още по-жестоки. Обикнах отново, обикнах истински, ако все още е възможно. В мен отново гори онази страст, която беше потушена толкова дълго, отново нощите ми са безсънни, а в съзнанието ми идва само едно лице. Но то не е твоето, а неговото.
Знам, че не е редно, знам, че е подло, но кога любовта не е била подла.
Но и него наранявам, защото не мога да му позволя да ме обича, не мога и да го накарам да не ме. Не мога и да го излъжа, защото думите губят смисъл, когато го погледна.
Всеки път щом чуе „обичам те”, нож пронизва сърцето му, а всъщност е реалността. Аз се стремях към него, желаех такава любов, но щом го намерих отново останах в чужди прегръдки.
Той няма смисъл да ме чака, аз няма да дойда-нямам право, ще бъда до теб. Няма и да ме целува, защото наранявам теб. Няма да ме милва, въпреки че ти вече си забравил да го правиш.
Но продължаваме, с теб търсим любовта, която няма да се върне. С него ще копнеем да осъществим невъзможната любов.
А тук и сега никой няма да е щастлив, а твърдим, че е любов...
Изпратено от: Golden_Girl
Не вярвах също, че мога да обичам и теб, и него, но по два толкова различни начина. И пак е обич, а наранява. И в това не вярвах, но отново се бях излъгала. Звучи невъзможно-обичам, а в същото време наранявам. Ранявам теб, ранявам него, но най-много ранявам себе си. След толкова много болка и сълзи вече дори не вярвам в истинската, чиста и единствена любов. Трудно е да гледам на живота като на розовата приказка от детските книжки.
Сега, пишейки тези редове, се чувствам глупаво, но в същото време толкова жестока, тъй като ще ти призная всичко.
Обичам те, повярвай ми... Обичам те по същия начин, по който те обичах в първия ден, но не и повече. Простих ти много, нараних те също толкова много, но накрая ни предадох. Ти остана същото дете и имам чувството, че няма да пораснеш, а аз не мога... Не искам цял живот да съжалявам, че не си това, към което се стремя. Звучи жестоко, може би сега започваш да ме мразиш, но не виждам смисъл повече да се заблуждаваме. Знам, че ме обичаш, не се съмнявам и за миг, но тази любов вече не е оправдание. Дори ти го усещаш- опитваме се да запазим отношения, които отдавна са се разпаднали и няма да успеем да изградим отново. Но все пак продължаваме...
Прости ми и за следващите думи, те ще бъдат още по-жестоки. Обикнах отново, обикнах истински, ако все още е възможно. В мен отново гори онази страст, която беше потушена толкова дълго, отново нощите ми са безсънни, а в съзнанието ми идва само едно лице. Но то не е твоето, а неговото.
Знам, че не е редно, знам, че е подло, но кога любовта не е била подла.
Но и него наранявам, защото не мога да му позволя да ме обича, не мога и да го накарам да не ме. Не мога и да го излъжа, защото думите губят смисъл, когато го погледна.
Всеки път щом чуе „обичам те”, нож пронизва сърцето му, а всъщност е реалността. Аз се стремях към него, желаех такава любов, но щом го намерих отново останах в чужди прегръдки.
Той няма смисъл да ме чака, аз няма да дойда-нямам право, ще бъда до теб. Няма и да ме целува, защото наранявам теб. Няма да ме милва, въпреки че ти вече си забравил да го правиш.
Но продължаваме, с теб търсим любовта, която няма да се върне. С него ще копнеем да осъществим невъзможната любов.
А тук и сега никой няма да е щастлив, а твърдим, че е любов...
Изпратено от: Golden_Girl
22 Юли 2008 г.
Коментари: 4
Shemet_ #1, 22 Юли 2008 г.
Ми да,толкова чест се влюбваме и разлюбваме,убиваме едни чувства в името на други,тръгваме се след различни,но несигурни,че накрая става почти невъзможно да различим една любов от друга и по-точно,сами за себе си да разберем коя е била истинската и коя не,но,винаги има някой по специален...Поне в текста,доколкото разбрах(а може и да не съм разбрал) точно за това става въпрос,а доколкото до момичето написало текста явно е доста объркано,и тъй де,докато си толкова объркана,трудно любовта ще носи щастие,защото всъшност няма да е любов...тей де...
И между другото,за бога земете се регистрирвайте,мн се дразня като пращат текствове някакви "Гост"-ове...
crazy_teen4e #2, 26 Юли 2008 г.
А кой е казал,че да обичаш е лесно? ^^
DIGHeaD #3, 26 Юли 2008 г.
да се правиш, че обичаш е трудно.. любовта идва отвътре..
Servantes #4, 26 Юли 2008 г.
Тя любовта не пита: "Удобно ли ти е в момента малко да пообичаш, ако си зает ще се върна по-късно?"
