Тези рани в душата дълбоки
не ще забравят словата жестоки,
ще ме изгарят - отвътре горят -,
чак до сетния ден, докато с мен не умрат!
Ще разкъсват душата на части,
сякаш в плен съм в бодливите храсти.
Ще се моля, ще плача без глас
да получа аз милост от вас.
Но каква ти тук милост...
те идват с окови и бичове в свойте ръце,
озверели крещят без пощада, изтръгвайки мойто сърце...
И хлад навлиза, угасва жарта,
умирам аз бавно, забравям страха.
Оттеглям се плавно и виждайки как
лежи безжизнено, бледо тялото пак,
отправям аз свойта молитва към вас,
прошепвайки тихо, но вече със глас!
LuvU2Death
18 Яну 2008 г.
Коментари: 2
LuvU2Death #1, 22 Яну 2008 г.
ако се съмняваш дали съм го писала аз, то няма нужда от такива съмнения - сама съм си ги писала...
f_lora #2, 22 Яну 2008 г.
Хубаво е 
