Приятелство…Доверие…Смях…Лъжи…Клевти…
Какво стана? Къде сгрешихме, кажи !?
Раздялата с приятел толкова много горчи !!!
Аз вярвах ти, на теб разчитах.
Когато тъжна бе, като призрак с теб се скитах.
Държах на нас, на всичко бях готова,
но ти постъпи толкова сурово.
Интриги, лицемерие, сълзи…
Злобата приятелството ни разби.
Ти бе за мен като сестра.
Знам, че за станалото и аз имам огромна вина.
Най-близки приятелки бяхме, но момче застана между двете ни.
Тогава отчуждихме се и ти реши,
че е по-добре да бъдеме сами...
Той беше с мен, а ти опита се
да го омаеш с някакви двойни игри.
Изгуби, но не пожела да останеш приятелка с мен.
Не мога да забравя болката,
която ме прониза в онзи мрачен ден.
Израстнахме заедно, а за миг всичко се изпари.
От очите ми изтекоха безброй сълзи.
Но за прошка… Не искаш да чуеш… Ужасно е трудно, нали?
Сега дори “Здравей” не си казваме,
че някога се обичахме с нищо не показваме.
Дано някой ден свърши всичко това
и отново да бъдеш моята ПРИЯТЕЛКА-МЕЧТА!
WiLl-0-ThE-WiSp
29 Май 2005 г.