Скрити надежди, нечакани помисли.
Като от студ през зимата застинали.
Довяха те през времето отнесено.
За да върнат нещо отминало.
Тръгнах с чувство, че ще те намеря.
Но колко си близо аз не знаех.
Вървях към теб, но не те виждах.
Гледах те, но виждах само слънчеви лъчи.
После усетих само моите очи намокрени.
Усетих своето въображение ограбено.

nelly_fibi
20 Ное 2007 г.