Среща с непознат II

- Васил? - лицето на обикновено намусеното момиче грейна и сякаш бе озарено от блясъка на хиляди свещи. Йоана не можа да разбере за какво е цялото това възхищение, но явно не само противоположностите се привличаха. Съквартирантката (която впрочем се казва Надя) и Васил бяха еднакво непохватни, еднакво раздърпани и каквото още можете да се сетите.
- Ъ-ъ-ъ, да. Същия.
- Ооо! С удоволствие бих излязла с него. Спокойно, не ми дължиш нищо.

Планът на Йоана беше на път да се oсъществи. Тя с (не)търпение очакваше поканата, която се състоя в часа по математика. Всички правеха контролно, когато изведнъж момичето видя бележка на чина си. Пишеше : "Приятелят ми Васил иска да излезете тази вечер. Ще те чака в кафето зад училище. Бъди там! "Йоана се огледа да види от кого е. Момчето от съседната редица й намигна. Тя му отговори също с бележка, чиито следи този път бяха уловени.

- Госпожице Захариева! Не сте в шести клас, за да си препращате бележцици по време на контролно. Напуснете стаята! - учителката й я изгони без жал. Не я харезваше, а Йоана изкарваше отлични оценки, затова сега се заяде с нея.
- Но...
- Не искам да слушам.

Какво й се бе стоварило на главата? Дори не знаеше дали планът й ще успее, а и на каква цена? Мислеше само за това дали ще й пишат двойка или едно безобидно отсъствие. Не й стигаше това, ами Васил мина покрай нея и се провикна така че всички да го чуят :
- В ШЕСТ!
Целия коридор започна да гледа Йоана и да шушука за срещата й със "смотаняка".

Денят свърши бавно и мъчително. Когато се прибра не искаше да учи, да пише или каквото и да е било друго действие. Надя връхлетя в стаята.
- В колко часа? В колко часа? Кажи ми!
- Уф! В седем - фатална грешка.
- В седем. Трябва да ме приготвиш!

Край на плановете за пълно бездействие. Надя от безлична и грозновата беше превърната в чаровница. Дори и Йоана се възхити от постижението си.
- Добре. Вече е седем без десет. Тръгвай!

През това време Васил беснееше. Беше се обадил на скъпата си майка, че са му вързали тенекия. "Почакай още малко! Виновницата ще си плати". В седем без пет Надя още събираше смелост докато зяпаше през вратата и пречеше на посетителите. Когата един от тях и изкрещя "Разкарай се, овцо! ", тя се реши да влезе. Отиде и седна до Васил.
- Но ти не си Йоана.
- Да знам. Ще си тръгна щом искаш.
- Не, недей!
- Сериозно?
Двамата прекараха вечерта там и си тръгнаха чак, когато затвориха кафенето.
Йоана не се беше видяла със съквартирантката си и затова изобщо не й се влизаше в час по икономика. След звънеца учителката й ...