Къде замина във ноща?
Остави ме сама.
А казваше, че ме обичаш,
но твойта обич, май моментна тя е!
Забрави ме коя съм
още щом очи отвори.
Попита с меден глас:
"Каква съм и защо съм тук?".
А снощи помниш ли кажи?
Как ме люби и целува ти,
как в едно се сляхме.
А сега съм непозната.
Остави ме сама с Луната...
Да говоря със звездите...
Да се моля на небето,
за да те целуна пак.
Съкровище ти мое,
как тебе, аз желая.
Да знам какво съм
аз за теб, нещастнико!
Да знам не ми го казвай
по-добре си замълчи.
По-добре с любов ме обгърни...
Не казвй, моляте недей,
че аз съм овехтяла вещ за теб.
Не казвай, че не съм ти нужна,
че била съм играчка в
твоето легло...
Бях ти сладка, а сега горча?
Сигурнa така е, а?
Да зная, че си ти мъжкар,
зная още, че си и гамен,
но аз обичам те това го разбери.
Запомни!
Видиш ли кат моите очи,
те сети се за момичето
с което бе велик.
Сега недей ме подминава
не се сърди, че казах
че си ти велик в леглото.
Моляте, кажи ми нещо
недей мълчи така сега.
Зная обещах да си мълча,
но не винаги така е,
когато си добър.
Да така завърши всичко...
Защото казах какъв си ти.
Една история със теб започнах
и със тебе тя завърши.
Една любовна мъкa,
една нещастница на входа
протяга ти ръка за сбогом.
Една история любовна!!!
Май самo туй остана ни сега!

fatalenangel
14 Юли 2005 г.

1095 прочитания