Удари последния час,
но никой не бърза от нас.
Всики се гледаме влюбено,
тихо капят сълзи,
но такъв е живота,уви!
Класната стая самотна пустее,
черната дъска тъжно виси,
о звънче старо,поспри
и времето изминало върни!
Когато си правихме шеги
със учителите добри,
все си подсказвахме-
те ни се караха,
после се молехме
и те не отказваха!
Заедно, щастливи-
ние бяхме много диви.
Тъй се обичахме и
все се заричахме,
че до последния ни час
ще бъдем заедно в клас!
Господи,защо ни раздели
не заслужаваме това, нали?!
Но ето,че всички се гледаме
и тъжен поглед свеждаме!
Старите спомени ще заключим
в дълбините на наште души!
И ето последна въздишка
се отронва от наште усти!
Последен път прегръщаме се всички
и поемаме по пътища различни,
но винаги ще помним стария клас,
до последния не дъх и час!
teen_baby_girl
02 Юли 2006 г.