Ти беше всичко за мен, но разби сърцето ми.
Аз разбирах твоята игра,
аз виждах как ме гледаш с насмешка
сякаш си правиш нивинна шега.
Аз виждах, аз знаех,
аз чувствах колко сам малка в твойте очи,
как в ушите ми думата обич
едва ли не смешно звучи.
Тази воля гранитна, която я имах,
стопи се кат пролетен смях
и от студеното гордо момиче
не беше останала даже следа,
вместо нея с тъжно наведена ниско глава,
а очите влажни блуждаеха в мрака
и търсеха онова гордо и твардо момиче.
Нима след толкова жестока обида
способна ще бъда да вярвям пак,
да слушам любовните клетви лъжливи,
да чакам с надежда вечерния мрак.
О, как те презирам в тази минута,
не по-различен от всички и ти,
как срещнах тогава невинни лъжливи очи.
Но време ще мине и аз ще забравя и старата рана,
и всички мечти
само понякога сърцето в ритъм по-бърз ще тупти!
Изпратено от: crazzzy_girl
06 Септ 2006 г.
Абе, мацка, ти си направила микс от няколко яки стихотворениица и се е получило пълна пумия ... 
Поне да го беше измислила ти
