В нощта безлунна едно дете се скита,
само, без нечия подкрепа,
нямащо приятел, дом, любов, защита,
само сред множеството хора.

Спира се пред светъл магазин,
устремило поглед в пъстрата витрина,
"Ах, защо такъв съм се родил?" -
въпросът труден тъжно си задава.

Отминава с въздишка тиха магазина,
в очите блясват две капчици сълзи,
но след миг и те изчезват в тъмнината
заедно с детските, скромни мечти.

И продължават босите крачета
да стъпват тихо, кротко по земята,
устремили се към следващата пряка,
макар да знаят, че и там никой не ги чака!

UnfAithFul_GiRl
06 Окт 2007 г.

1056 прочитания
Коментари: 1
yani_blg #1, 08 Окт 2007 г.
Въздействащо е. Кара ме да се замисля колко много такива деца има.