Два бляскави диаманта...падащи, падащи...
Да, красиви са сълзите ми...и тъжни са дните ми...
Отиде си от мен...не вярвах, че ще дойде и този ден...
Не вярвах, че няма повече да те видя до мен...
Не искам да те видя вече...Защо си още тук...Защо ме гледаш така...
Всяко нещо има своето начало и своя край...
Заключи душата ми в клетка....
Опитвайки се да отлетя, ти все повече задушаваше моята душа...
Не ме обичай, не ме обичай...
Нямам нужда от теб и докосването ти...
Нямам нужда от лъжливите думи...
Никога няма да започнем от начало...
Капчица любов в мен не остави....
Изпи я цялата от мен...изпи я и остави
Не виждах нищо друго освен мрака....
И тъжно бе да гледаш как умира душата на едно дете...
Тъжно бе да разбиеш неговото сърце....
Тъжно е гледаш как моли то на колене...моли се за тебе...
Тъжно е обещания да даваш, а после да не изпълняваш...
Като вятър повяваш в спомените и мислите ми...
Аз опитвам се да те надбягам..., но все назад оставам..
спомените се давя и няма кой да ме спаси...
Аз опитвам, опитвам и теб да удавя...
невъзможно е това...уви...
нали не те обичам? нали за мен си никой...
CaTwOMaN
30 Юни 2005 г.