Бяла е, бяла нощта
като глава на кокиче,
като внезапна сълза,
върху лицето на момиче.

Бяла е, бяла нощта.
Студ върху клоните дреме.
Вият се бели брези
под бялото стъклено бреме.

Бледа неонова свещ
бледи искри разпилява.
В бялата приказна нощ
някой до тебе застава.

Стара лисича следа ли
своята плетка заплита,
та оглушава света
за твоята обич нескрита?

Хубаво мое дете,
цъфнало мое кокиче,
как искам в бялата нощ
истински теб да обичат!

На племенничката ми Цветелина
с много обич!

revniVka_
13 Апр 2009 г.

Коментари: 1
Ангелушка #1, 30 Юни 2009 г.
Не знам точно с каква цел е написано стихотворението, но ми харесва Нежно е!