Изгуби се сърцето ми сега
и търси само знака на ноща
за него вече няма светлина,
която да го огрява заедно с любовта.

Любовта, която някога за него бе всичко
любовта, в която изгаряше нощ и ден,
но тя отлетя и никога
не ще го милва пак така.

Какво се случи между нас?
Защо сърцата ни от камък са сега?
Защо не ме поглеждаш
и ме търсиш само от далече.

Сега между нас има айзберг,
който никога не ще се разтопи.
Сега между нас има хора,
които преди не забелязвахме дори.

Каква е ползата да се лъжим вечно,
нима не си пролича, че вечна обич няма,
колкото и да се кълнеш и да вярваш,
че тя е твоя покровителка.

Сърцата ни от лед сковани са сега
и той не ще се разтупи,
докато те не разберат, че може би
някъде там в пустоща се кроие ... Тя

Тя - любовта накарала ги веднъж
и накарала ги да страдат като глупави деца.
Но поне сега ще знатя какво искат от живота
и ще вярват в нея до гроба.

iliana_lp
05 Септ 2006 г.

Коментари: 1
f_f_f #1, 06 Септ 2006 г.
лелееее супер много ми хареса обаче ми напомни нещо браво много е хубаво