Есен е! Последните листа падат безмълвно, тихо и се приземяват на вече почернялата от дъжд земя. Ето, отново започва да вали. А аз пак вървя по пустите градски улици. Не, не са улици, а сякаш безкрайни пътища, изпълнени с болка и самота. Вървя, но не стигам никъде... Или напротив? Напротив, стигам на онези места, които преди бяха всичко, а сега са "никъде". Тези, същите места, които до вчера ме връщаха към най-щастливите спомени в моя живот, а днес са места, които ми навяват само тъга. Боли...о, как боли! Но защо тогава пак се връщам там и си спомням за времето, когато бях истински щастлива. Самотата и тъгата ме разкъсват. Но аз оставам там. Опитвам се да избягам, но не мога. Не мога, защото всяко кътче ми напомня за теб. И аз оставам с едничката надежда... Надеждата да се върнеш!
aleandra
15 Юни 2006 г.
Коментари: 4
LeDeNo_SyRcE_F #1, 18 Юни 2006 г.
iskam da ti kaja che "Esen e!" e mnogo hubavo i iskam da te poptam sluchvalo li ti si e tova koeto si napisala vytre? 
aleandra #2, 18 Юни 2006 г.
Ami pisala sum go za sebe si. Priqtelqt mi beshe zaminal v chujbina i ne se znaeshe dali shte se vurne poveche i go napisah po tozi povod.
teen_kote #3, 18 Юни 2006 г.
мн сладко и романти4но,но и малко тъжни4ко 
Radito #4, 18 Юни 2006 г.
Qk0 e!Haresva mi!Produljavai napred!!!ot mene /6/
