Стана тя, каквато стана:
тази твоя болка - от мен неразбрана.
Приятел скъп и верен,
загубих те сега,
оставих тебе силно наранен,
погубих любовта.
Сега разбирам - от това боли:
никога не ще си го простя.
Аз плача, ала ти недей плачи,
в теб тайно влюбих се и днес,
когато те разбирам, зная,
не ще простиш и ти.
Нараних те,
някак без да искам,
не осъзнала границата между приятелството и любовта.
И сега, душата ми умира в нощта,
изстрадала от случката наша.
Дарявам ти,
с очи - а не с уста,
ще ти призная,
в последно време ти си ми в ума,
но: човек разбира какво е притежавал,
чак когато го изгуби.
И зная изгубих те и аз,
сега е късно за втори шанс.
Няма вече да те моля,
само ще скърбя,
всяка вечер, легнала в леглото мое,
за теб ще мисля, плача и тъжа.
Mality
10 Окт 2007 г.
