Унижение

-Ти да не си луд! -Симона вече се изнервяше. От половин час се опитваше да обясни на момчето срещу нея че не иска вече да има нищо общо с него. Имаше си своя житейска философия- "С един не повече от три месеца". Не искаше да бъде наранявана и за това винаги късаше първа с момчетата. Спомняше си какво се беше случило с една нейна много добра приятелка - заради едно момче си беше прерязала вените. Тя не искаше да бъде като нея. Искаше да командва парада. Да вземе най-доброто от човека до нея и после да го натири да си върви.
-Но аз те обичам, и ти ме обичаш... -той пелтечеше. Тя не знаеше дали иска да му каже истинската причина за края на връзката им. С класа си щяха да ходят на тридневна екскурзия до Трявна и тя искаше да е свободна да прави каквото си иска, а това означаваше за нея три безсънни нощи в стаите на три различни момчета. Но преди да впусне в тревненската фиеста трябваше да се погрижи за ревящия, висок 1, 80, синеок проблем пред нея. Реши да му обясни своята философия.
-Виж сега. Аз си имам принципи и единия от тях гласи да не ходя с едно момче повече от три месеца.
-Но ние сме заедно от три седмици.
-Толкова по-зле за теб. -каза тя и си тръгна.
-Всичко се връща, Симона, запомни ми думите! -извика той след нея. Тя не му обърна внимание. Имаше среща с най-добрата си приятелка Тереза и не искаше да закъснява. Макар че доколкото познаваше "фъстъка", щеше да я чака минимум 30 минути. Но днес явно имаше късмет. Дребното, слабо и лъчезарно момиче я чакаше пред един магазин и явно беше дошла току-що.
-Как мина?-попита я Тереза. Винаги се забавляваше с похожденията на приятелката си и не искаше да пропуска нищо. Усещаше че някак това не беше правилно, но щом момчетата могат да нараняват, защо и те да нямат това право...
-Пак плака. Не разбирам защо винаги плачат. Да не съм единственото същество на два крака с гърди и п***а?
-Остави тая работа. Приготви ли си багажа?
-Да, взех си два чифта дънки, презервативи, потничета, презервативи, козметика, презервативи и май забравих нещо... ПРЕЗЕРВАТИВИ! -Двете момичета се заливаха от смях. Нямаха търпение да отидат на екскурзията. Едното искаше да опита с различни момчета, а другото да пие и пуши на спокойствие, защото в техния град всичко се следеше под лупа и само да направиш една грешна стъпка и можеш да бъдеш сигурен, че вашите ще разберат. Двете момичета се разделиха рано, за да могат да поспят и да имат сили за утрешното пътуване до Трявна.
Но явно късметът не беше на страната на двата класа десетокласници. На тръгване докато се качваше в автобуса едно момиче си прищипа пръста на вратата и трябваше да я водят бърза помощ. На една главна улица в Габрово автобусът закъса и трябваше да почакат един час докато се оправи. Но най-накрая пристигнаха цели в хотел "Панорама" в Трявна.
Симона имаше странен късмет-до стаята в която беше тя с две приятелки се беше настанил и Събьо-нейно бивше гадже, човекът който беше разбил сърцето й преди две години. Имаше поглед на дрогирано старозагорско говедо, тяло като на едно от седемте джуджета, ходило на фитнес и ум на средно интелигентен термос. Тя не знаеше как това хуманоидно нещо беше успяло да разбие сърцето й, но пък и не й пукаше. Или пък... една идея започваше да се очертава в съзнанието й...
"Нали планирах всяка нощ да съм с различен... защо първата да не я посветя на него. Поне мога да съм сигурна, че той няма да хленчи. Нали от него взех философията си. Защо да не можем в името на доброто, старо време да си прекараме хубаво... "
Но Симона не знаеше, а и не можеше да знае че момчето, което беше зарязала предишния ден е братовчед на Събьо и че Събьо му е обещал да отмъсти вместо него.
И така вечерта купонът течеше на общата тераса. Хвърляха се бутилки, фасове, използвани презервативи...
а Събьо упорито наливаше джин с тоник в чашата на Симона и я гледаше дяволито.
-Много си се разхубавила, кукло, преди две години бях голям идиот. -говореше той с надежда че гласът му звучи правдоподобно.
-Ти все още си идиот, слънце. Стига празни приказки, хайде да отидем в твоята стая. - Симона вече беше пияна, но си даваше сметка какво се кани да направи. Не искаше да си губи ноща в говорене. Искаше действия и то веднага. Влязоха в неговата стая и той каза:
- За да бъде по-интересно аз ще изляза за малко, а когато ти се съблечеш чисто гола ме извикай. -той й се усмихна похотливо. Тя усещаше че нещо не е наред, но го отдаде на алкохола. Съблече се и извика:
-Мили, готова съм, ела при мен.
В този момент вратата на стаята се отвори и вътре влязоха почти всички от двата класа. Отпред беше Събьо с една цифрова камера. Симона никога не беше претърпявала по-голямо унижение. Всичките тези лица, смеещи се злобно. Момичета, чиито гаджета беше откраднала, няколко момчета с които се беше подиграла и тази ужасна камера...
Тереза избута множеството, помогна й да си облече дрехите и я заведе в стаята им.
-Миличка, добре ли си?
-Не, не съм добре. Но чак сега разбрах какво е искал да каже Николай когато го зарязах вчера...
-Какво е казал?-попита Тереза загрижено.
-Че всичко ще ми се върне...