Никои не ме разбира,
никои дори и не подозира какво значи тя за мен
и как света ми без нея е граден.
Аз никога не ще мога да я забравя,
аз никога не ще мога да я оставя
с нея да се разделя
и напред да продължа-сама срещу света.
Просто имам нужда от нея и за нея живея.
Тя е моята опора във всеки черен ден
в който съдбата удар ми поднася
и към дъното ме отнася.
Бих дала всичко, което имам сега,
бих дала своята душа, за да мога времето назад да върна
и щастието да прегърна.
За нея какво ли не направих срещу злоба
и завист се изправих, дори и приятели оставих,
но не съжалявам за избора,който направих.
Бих сторила същото и сега,
защото аз на нея вярна оставам дори и да знам,
че ще продължавам да страдам...
tanq_rs
01 Дек 2008 г.
