Живея в свят изпълнен с лицемерие, лъжи и жестокост. Потъвам в сивотата на деня си. Губя смисъла на съществуването си, но въпреки това продължавам да живея. Живея напук на хората, които не вярват, че света може да бъде и цветен. Живея, защото се надявам. Надявам се, че един ден ще забележа в безжизнения мъртъв поглед на обществото искрицата, която забелязвам в собствения си поглед, когато го срещна в някое огледало, стъкло на някой преминаващ автомобил или пък в нечии други очи. Надявам се, че един ден когато се огледам няма да видя намусените лица на хората, затънали в проблемите си, погълнати от собствените си грижи, а ще видя хора изпълнени с живот, вярващи, че ще има и утрешен ден. Надявам се, че не само аз на този свят обръщам внимание на малките неща и не само аз живея с надеждата…

grafit4eto
24 Май 2006 г.