Пореден ден,
наглед съвсем обикновен,
но не съвсем...
Събудих се рано,
погледнах в огледало,
и там усмивка видях,
нова надежда съзрях.
Без да искам бутнах го,
парче от него взех и пуснах го,
порязах се и кръв потече,
но няма как ще тръгвам вече.
може и да закъснея:
"няма" - повтарям си, дано успея.
Вярвам нещо хубаво ще ми се случи,
въпреки, че огледалото се счупи.
Автобуса изпуснах за пореден път...
трябва ли сега и този дъжд?
Чадъра забравих, ще се намокря няма как,
но денят ще е хубав - повтарям си пак.
greenleaf
20 Ное 2007 г.
Коментари: 2
f_lora #1, 20 Ное 2007 г.
Странно оптимистично 
Харесва ми
Харесва ми
yani_blg #2, 23 Ное 2007 г.
Харесва ми. Всеки трябва да става сутрин с усмивка и да вярва, че денят му ще бъде хубав. Аз се опитвам, но не ми се получава често.
