Забрави казаните думи от мен във
онзи късен час.
Или май всичко помежду ни
измислила съм си го аз?
Нима усмивката ти бяла била е
снежен ден навън?
Или очите заблестели са две
звезда от моя сън?
Прегръдката ти топла, дали била е
слънце тя?
В слънцето ти-дълбока бездна.
Нима е истина това?
Прости ми моля те за всичко,
което казвам ти сега.
Но аз разбирам-щом въздишаш,
че имаш друга по-добра.
Обичай я с много нежност, за
да остане с тебе тя.
Не като мене-принадлежност,
излъгана от любовта.
Допирам устни аз до твойте...
Какъв жесток трагичен час!
И таз целувка, най-последна,
завинаги ще помня аз.
Krisonity
03 Яну 2008 г.
Коментари: 5
DIGHeaD #1, 03 Яну 2008 г.
хмм това е второ произведение от теб което чета...и двете са супер различни, къде си ти обаче?ако си била себе си когато си писала това значи не си била когато си писала другото, ако е обратното значи това не си ти...човек трябва да пише за себе си, за нещата които познава..за да ги харесат другите, за да имат чар..
Krisonity #2, 04 Яну 2008 г.
миии... ще ти обесня... случиха ми се две много тежки неща в живота... момчето което обичах умря... 
и обшо взето пиша за него и за момчето, което сега почти е запълнило празнината... но в същото време страшно много ме наранява... мисля чеее това обеснение стига....
и обшо взето пиша за него и за момчето, което сега почти е запълнило празнината... но в същото време страшно много ме наранява... мисля чеее това обеснение стига....
DIGHeaD #3, 04 Яну 2008 г.
кофти, но нз какво общо има казаното с написаното...
zei_92 #4, 05 Яну 2008 г.
позната история нещо подобно се слу4и и с мен.
Servantes #5, 12 Яну 2008 г.
Не е зле. Даже доста ми хареса макар да не обичам много любовните стихове.
