Сълзи в дъжда

Беше приятен ден. Всички се радваха на слънцето освен Мира. Тя не се бе радвала на нищо от един месец. Приятелите и гаджето и я бяха изоставили...
Искаше й се да убие скуката и затова влезе в чата и започна да си говори с Krisss. Разговора им беше оживен и интересен. Мира разбра, че той се казва Кристян.
Тъкмо си бяха разменили номерата, когато интернета на Мира спря. Тя си каза:

-По-добре да не се ядосвам. И без това няма да стане нищо между мен и Крис.
Беше станало късно, когато тя реши да си легне и да се унесе в сладък сън. Но не можеше да заспи. Мислеше си само за него. И все пак успя да заспи в ранните часове на утринта. Изведнъж и звънна телефона. Мира беше много сънена, но все пак го вдигна.
-Ало - каза тя.
-Здрасти Мира, Крис се обажда.
-Здрасти Крис. Как си?
-Добре съм. Хмммм... Искаш ли да се видим?
-Да, разбира се!
Уговориха се, и Мира почна да се подготвя за срещата. Сложи си грим, облече се и тръгна. По улицата всички се обръщаха след нея, даже някой и подсвиркваха. Вече беше на уговореното място, когато се появи едно много красиво момче и се приближи към нея.
-Извинявай, ти ли си Мира?
-Да, а ти би трябвало да си Крис.
-Точно така.
Прекараха дълги часове заедно. Изведнъж той хвана Мира и я притисна към себе си. Двамата сляха устните си.
-Стана късно и трябва да се прибирам. - каза тя.
-Нека да те изпратя.
-Не, няма нужда. Утре ще се видим ли?
-Разбира се! - каза Крис.
Мира приближи устните си към неговите, но Крис я отблъсна.
-Това, което правим е нередно! - каза той
-Но… защо?
-Имам си приятелка, на която много държа... - настъпи тишина. Само вятъра вееше.
-Виж, Мира...
-Не казвай нищо! Достатъчно ме нарани!
Заваля... Всички извадиха чадърите си. Само Мира стоеше неподвижна. Дъждът щеше да скрие сълзите й...