Мислех, че ще мога да бъда силна.
Силна да не мисля за теб. Никога повече.
Бяха ми нужни само няколко мига за
да се влюбя в теб, но цяла вечност
да те забравя. Какво ми стори?
С какво ме омагьоса? Любов ли се нарича
това или поредното увлечение...
Сгреших... не мога без теб...
...обичам те!.... истината ти казвам,
Сега осъзнавам какво съм имала
и какво съм загубила...
Виновна ли съм, че те обикнах?
Да не мислиш, че съм го искала....
Никога не съм мислела, че това може
да стане... падам в краката ти щом
те видя, сърцето ми е в твоя плен,
моля те върни ми го,
омръзна ми да кървя.
Защо не може всичко да бъде,
както преди?
Отново да ме докосваш...
отново да ме прегръщаш нежно....
Отново да ме целуваш страстно..
Обичам те, разбери
и аз съм човек и аз
греша... можеш ли
да ми простиш?
Или просто да ме отминеш,
потънал в забрава....
dead_doll
27 Дек 2007 г.
