Невъзможна любов

"Обичам Цвета"-пишеше той в тетрадката си, усмихвайки се на прекрасното й име. Не минаваше и ден без да я види, не издържаше без да мине покрай нея и без да усети сладкия мирис на парфюма й. Всеки ден мечтаеше за нея, сънуваше я, целуваше я мислено, но нито един път не се осмеляваше да я заговори. Думите просто замръзваха на устните му, краката му се разтреперваха, гърлото му пресъхваше, а тя пак го подминаваше и го оставяше да мига глупаво по средата на тротоара.

Не можеше да се каже обаче, че Ники беше от срамежливите момченца, които не смеят дори "Здрасти" да кажат на момичето, което харесват. Точно това го учудваше. Той не можеше да се познае; не вярваше, че е хлътнал по Цвета чак толкова, че да губи ума и дума щом я види. Но беше. и в това се състоеше проблемът му.

С всеки изминал ден Ники ставаше все по-замислен и разсеян. Чудеше се как не можеше да свали Цвета. Та тя беше момиче като всички останали. Досега никое момиче не беше устояло на чара му. И ето, че дойде денят, в който младежът намери отговорите на всичките си въпроси.

Беше петък, 19 май. Денят беше топъл и приятен. Настроението на хората беше приповдигнато. Само Ники вървеше мрачно по улицата, носейки в ръка раницата си. Изведнъж чу някой тихо да плаче. Ослуша се. Риданията идваха откъм близката кофа за боклук. Ники надникна, за да види какво става. От открилата се пред очите му гледка обаче, той придоби такова глуповато изражение, че ако можеше да се види отстрани сигурно щеше хубаво да се посмее. Зад кофата за боклук в един ъгъл беше седнала... Цвета!Нашият герой не знаеше какво да прави. Той изтърва чантата си, а обърканите му очи се бяха вторачили в ридаещото момиче. Накрая реши да я попита какво й има, но пак беше изпаднал в онова състояние на влюбен, което ужасно много мразеше. След малко се овладя и тихо произнесе:
-Хей, какво ти е?
Сепна се. Това не беше неговия глас. Този непознат глас беше прекалено нежен и чувствен... Ники нямаше много време да размишлява върху това, защото в същия този момент Цвета се хвърли в обятията му с думите:
-Нямам си никого вече! Защо всички са толкова лоши към мен...

Ники не можеше да й отвърне нищо. Пак усети познатия сладък парфюм, усети така желаното тяло в прегръдките си и изведнъж осъзна, че Цвета не е като другите момичета. За него тя беше като свещен предмет. Той я пазеше вътре в сърцето си и не я показваше на никого. Тя беше така малка и невинна в ръцете му, че той почувства желание да я брани и защитава от всичко и от всички. Тя беше една мечта. Ники знаеше, че тази мечта никога няма да се сбъдне. Цвета беше недостижима. Той я обичаше да полуда, но не искаше да бъде с нея, за да не я нарани и оскверни с бурната си, задушаваща любов. Почувства се толкова нищожен в сравнение с нея. Остра болка раздра сърцето му. Ники разбра, че трябва да й каже "Сбогом". Бързо се отскубна от ръцете й и смъмри:
-Трябва да тръгвам. Съжалявам.
Побягна бързо и се скри от погледа й. Тя отново заплака, но този път по-горчиво и по-силно, защото единствения човек, когото обичаше-Николай я беше изоставил и то завинаги. Вече нямаше никакви шансове с него и това я караше да плаче, сякаш сълзите можеха да отмият болката в душата й.

В този момент и Ники и Цвета обмисляха как да спрат да мислят един за друг. Не им се отдаваше, но те отчаяно се бореха срещу любовта си и накрая я победиха.
Така пътищата им се разделха. Ники се премести в друго училище, а Цвета си намери приятел, с който поне видимо беше щастлива. Годините се нижеха и те почти не мислеха един за друг. Само един единствен ден им напомняше за отминалите чувства-19 май...