Polish Spirit: Найджъл Кенеди

С този запис цигуларят Найджъл Кенеди, носител на множество награди, предоставя за пореден път нещо съвсем ново и в същото време с историческа значимост. Това са изключителни, макар и позабравени произведения от Романтичната ера на Емил Млинарски и Карловиц, които са били пренебрегвани дори в родината им. Polish Spirit улавя страстните изпълнения на Кенеди с Полския камерен оркестър, под диригентството на Яцек Каспшик. Концертът за цигулка на Карлович е непопулярен дори и в Полша, а вторият концерт на Млинарски е на практика непознат. В добавка към албума са включени и произведения на Шопен, чиято сянка на влияние се усеща в светогледа на Млинарски.

По случайност, първото изпълнение на Найджъл Кенеди с Филхармонията на Варшава включва Елгар. След което един фен му подарява на улицата единствения запис дотогава на Концерт за цигулка №2 на Млинарски, направен от Полската държавна звукозаписна компания през 1970 година. Няколко години по-късно, вече напълно погълнат от тази изгубена творба, Кенеди представя емоционалната композиция на Полския камерен оркестър, на който той е художествен директор. Оказва се, че оркестърът никога не е чувал за тази творба.

Католическият музикален вкус на Найджъл Кенеди варира от Вивалди до Елгар, от рок до джаз и фолк музика. През кариерата си, вече четвърт век, Кенеди успява със завладяващото си присъствие и заразяваща енергия да привлича много нови хора към класическата музика, като в същото време води типичните класически аудитории към откриването на други жанрове. Както коментира Гардиън за изпълнението му на Вивалди през декември 2004 в Барбикън Център, Кенеди е „глътка чист въздух... той създава осезаема енергия и музиката му никога не е звучала толкова живо...няма друг изпълнител, който да може да й придаде толкова забавен привкус”.

Найджъл Кенеди е един от основните артисти на EMI още от началото на неговата кариера, а дискографията му с множество награди включва концерти от Бах, Барток, Бетовен, Берг, Брамс, Брук, Елгар, Менделсон, Сибелиус, Чайковски и Вивалди, както и камерна музика от Дебюси и Равел и джаз сюитата „Black Brown and Beige Suite” на Дюк Елингтън.


Емил Млинарски
Емил Млинарски е роден през 1870 в Кибарти. Талантът му на цигулар го отвежда в консерваторията в Санкт Петербург през 1880, където става ученик на великия педагог Леополд Ауер и започва да свири с неговия квартет, с който обикаля с голям успех Германия през 1890 година. Млинарски учи теория при Римски Корсаков и композиране при Лядов.

От 1894 до 1897 учи в Одеса, а година по-късно се завръща във Варшава и започва да организира първите редовни концертни сесии в града, а впослeдствие е назначен за Директор на Операта във Варшава. Същата година неговият Концерт за цигулка №1 печели наградата от конкурса Падеревски. Междувременно помага за сформирането на първия постоянен оркестър (Варшавската Филхармония) и става негов музикален ръководител. През 1901 оркестърът изнася първия си концерт с изцяло полска програма, под диригентството на Млинарски и със солист Падеревски. Млинарски взема под свое покровителство младия Артур Рубенщайн, който впоследствие се жени за дъщеря му Нела. От 1904-1907 и после от 1919 до 1921 Млинарски е директор на Консерваторията във Варшава. В периода 1919-1929 е и директор на операта и поставя значими творби.

Млинарски помага за разпространяването на полската култура извън границите на страната чрез организирането на фестивали на полската музика в Париж през 1903 и 1925 година. През 1907 обикаля Великобритания на турне и от 1910 е диригент на шотландкия хор и оркестралния съюз на Глазгоу. Той дели диригентския пост на Фестивала на Британската музика през 1915 с Томас Биичъм, а същата година отправя молба към Едуард Елгар да напише Polonia по полски теми за събирането на средства за пострадалите по време на Първата световна война. Самият Млинарски пише симфония, също озаглавена Polonia, основана на националните интереси, чиято премиера е през 1911. Другите негови композиции включват два концерта за цигулка, една опера и няколко произведения за цигулка и пиано.

Между 1916 и 1918, Емил Млинарски дирижира Оркестъра на Болшой Театър в Русия. През 1928 е избран за най-известния полски диригент от медиите и е поканен в журито на конкурса за стогодишнината на Шуберт във Виена.

Между 1929 и 1931 Млинарски е Декан на Музикалния институт Къртис във Филаделфия, където дирижира и преподава, а също така става и диригент на Гранд Опера във Филаделфия. През 1931 поради здравословни проблеми се завръща в Полша, където продължава да работи с филхармонията на Варшава, оркестрите на операта и радиото. Смъртта му е през 1935 и погребалната процесия спира в залата на Варшавската филхармония за изпълнение на погребалния марш на Шопен, преди да се отправи към варшавските гробища. След което той е забравен напълно.


Мечислав Карлович
Мечислав Карлович е роден през 1876 във Вишнево. Баща му е композитор и автор на полска фолк музика. Като малък пътува със семейството си из Европа, живее в Хайделберг, Прага и Дрезден, където се запознава с оперите и симфониите на композитори от ранга на Бизе, Уебър, Брамс и Сметана. Започва да свири на цигулка от 7-годишна възраст, първо в Прага и Дрезден, а после във Варшава, където се мести със семейството си през 1887 година. Полският му учител го убеждава, че непостоянството в характера на Мечислав го прави неподходящ за солова кариера. Поради тази причина през 1891 започва да композира, но ранните му непубликувани творби са загубени. Първите оцелели работи датират от 1893-94 година.

След политическите вълнения в Полша, през 1895 Карлович се мести в Берлин, където започва да учи композиране и се вдъхновява от музиката на Вагнер, Ричард Щраус, Брукнер, Чайковски и Григ.

Карлович се завръща във Варшава през 1901 и малко след това се заема със създаване на Борд на Варшавското музикално общество, както и с ръководството на симфоничен оркестър. Но се сблъсква с вече установените музикални институции и в частност с новосъздадената Филхармония на Емил Млинарски. Вместо да им даде своите творби, той организира премиерите им да се състоят в Берлин. За дебюта си там композира Концерт за цигулка, който е приет изключително добре.

През 1906 отива в Париж, а след това учи диригентство в Лайпциг. През лятото на 1907 посещава южна Полша и се установява там. Запленен е от красотата и спокойствието на Татра планините, където се разхожда, кара велосипед и ски, прави снимки. През 1909, на 33-годишна възраст, загива от снежна лавина.

Карлович композира 22 песни и една симфония през младжеките си години, Серенада за оркестър и Погребален марш за военен оркестър през 1998 и Концерт за цигулка през 1902. През последните пет години от живота си се отдава на музикалната форма „симфонична поема” и на базата на 6-те произведения в този жанр е считан за най-добрия полски симфоничен композитор.


POLISH SPIRIT
Съдържание:
Emil Młynarski 1870–1935
Violin Concerto No.2 in D Op.6
1 I. Allegro moderato 10.57
2 II. Quasi notturno: Andante 9.05
3 III. Allegro vivace 8.47
Mieczysław Karłowicz 1876–1909

Violin Concerto in A Op.8
4 I. Allegro moderato 13.58
5 II. Romanza: Andante 9.30
6 III. Finale: Vivace assai 6.55

Frédéric Chopin arr. Krzesimir Dębski b.1953
7 Nocturne Op.9 No.1: Larghetto (with Jakub Haufa concert master) 5.34
8 Nocturne Op.9 No.2: Andante 5.23

Албумът “Polish Spirit” на Nigel Kennedy излиза на българския музикален пазар от Анимато Мюзик/ EMI Classics с медийната подкрепа на телевизия TV7 и Classic FM.