Една лъжа... една измама,
какво за теб е тя сега?
Една душа... една сълза,
защо тъй с тях се подигра?
Очите ми - дъждовни облаци,
летящи над пустиня от тъга,
отронват капки - ледени, горящи,
и падат те загубени в лъжа...
Думите си нежни и отровни,
забиваш като нож във моята душа,
а следи витаят тук греховни,
за кървав спомен днес от любовта.
Нима това е моята съдба?
Да се лутам в мрак и тъмнина?
Да бродя, да потъвам във мъгла?
Да потъвам вечно в самота...
Не, не искам тази ледена премяна
на любовта във мен да се всели!
Не искам да умра аз във забрава,
а раната все тъй да ме боли...
Ще живея, ще се боря аз за моята мечта,
а сълзите, прелестни, студени
ще захвърля тук със спомена от обичта
и ще затихнат стоновете на мечти спасени...
slun4ice`
01 Окт 2007 г.
