Пак съм сам и самотата ме обгръща.
Зад мене чувам стъпки във нощта.
Обърнах се, но защо ли се обръщам?!
Та аз съм сам самичък на света!
Как копнея за приятелско рамо,
как искам верен приятел до мен!
Но вместо това получавам
черна самота всеки ден...
Къде сте приятели мои,
когато имам нужда от вас?
На самотата във вечните покои
за приятелството ви копнея аз!
Не искам пари, нито злато!
Не ми трябва дори радостта!
Та за какво ми е радост, когато
нямам с кого да я споделя?
Бих си дал и последния залък,
на приятел, ако имах такъв.
Бих се изложил, изглеждал бих жалък,
за него, пролял бих и кръв!
Затворен съм в черна тъмница,
обграждат ме високи стени!
Но там, между тухлите, виждам искрица!!!
ПРИЯТЕЛЮ! Кажи, че си ти!
BAILEYS
23 Юли 2006 г.