Не е нужно да риташ вратата, когато не може да се отвори! | Поезия

Първо, започвам да пиша това есе в рима,
за да може нещо по интересно да има.
Второ, не ме интересува каква оценка ще получа,
стига ми само в живота да сполуча.
Правя това за свое удоволствие,
а не за нечие чуждо спокойствие!
И така, започвам с разсъжденията сега:
Не е нужно да риташ вратата, когато не може да се отвори,
както не е и нужно да вадиш думите на някой, който не му се говори!
Защо трябва да насилваш нещата, когато те не зависят от теб?
Защо, за да се правиш на по-умен, влизаш в чужд интелект?
Защо всеки гледа себе си, и най-много още двама да има,
а в същото време никой не обръща внимание на глупаците трима.
Та нали те за това са създадени,
да показват грешките на народа, за това са извадени.
Питам се с какво е свързано това
и с какво може да се олицетвори.
Не пропускай възможностите?
Не създавай сложностите?
Така разбирам аз тази проста ситуация,
и се питам каква е чуждата адеквация.
Може би всеки разбира тази тема различно,
може би аз греша и това да е типично.
Не знам!
Никога не съм искал да съм голям,
никога не съм искал голямата риба да ям.
Единствено искам двама, трима приятели
надявам се сред тях да няма предатели.
Искам още да не робувам на чужди интереси
и както казва една моя любима на сърцето ми:
да не си слагам маски и завеси.
Надявам се един ден да постигна това,
но дотогава, не искам да насилвам нещата,
защото ще съм в разрез със на есето темата.
Аз знам, че не съм за шестица,
може би дори за петица.
Знам още, че есето ми се отклонява доста от темата,
но музата ми е дошла и искам поне да си завърша поемата.
Честно казано ми писна от даскало, от оценките
писна ми от всичко, което не ми влиза в преценките.
Искам всичко да зарежа, края на училище да отбележа.
Но и за това си има време, не трябва да пресилвам нещата,
защото отново ще изляза от на есето правилата.
Затова, ако вратата не се отваря, моля те не я ритай,
най-много да си нараниш крака, по-добре нещо друго опитай.
И ако ти писне от всичко, за това си има гара,
просто се помоли влака по-надалеч да те закара.
Отиди, поразсъждавай над нещата и се върни,
ще видиш, че ще се почувстваш по-добре ти.
Много те моля, не насилвай нещата,
защото излизаш от на есето правилата :Р
Това бях аз в 30-40 реда, благодаря, че ме изтърпяхте!