Казваш, че все така
на мен държиш,
но в същото време
далеч от мен вървиш.
Спомням си времето,
в което думите ти
ми стопляха сърцето,
а сега откъде се взе тая хладнина?
Как е възможно
да се разминаваме
и дори да не се поздравяваме?
Къде изчезна човека,
който ми се доверяваше
и съвети даваше?
Човека, с когото говорех
и знаех, че ме разбираше,
защото винаги подозираше
всичко онова,
което в мен напираше.
Нима пътищата ни
тук се разминават
и повече никога
не се съединяват?
На какво да вярвам, не зная...
Писна ми да се колебая
между спомени далечни
и мигове вечни!
tanq_rs
12 Мар 2007 г.
Коментари: 1
SiMoNkA--- #1, 06 Май 2007 г.
Mn e dobro,mn mi haresa....bravo 
